Дъжд
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златина Иванова Todos los derechos reservados
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
