20.01.2009 г., 20:48 ч.

Дъжд 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
815 0 2

                                                         Дъжд 

 

Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.

Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!

© Златина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??