Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше в дъното на тунела, сега ставаше все по-голяма и идваше към нас.
- Маргарет... – изкрещя без глас тя.
***
... Събудих се обляна в пот и дишах учестено. Дали това беше просто сън или отново щеше да се случи нещо ужасно... Докато прехвърлях тези мисли из възбудения си мозък, телефонът иззвъня. За момент се почудих дали да вдигна, но си казах, какво пък, едва ли е Марчела. Тя каза, че не иска да се виждаме, тогава няма от какво да се притеснявам. Треперещата ми ръка се протегна за черната слушалка на телефона, който звънна вече за трети път, докато се наканя да го вдигна. Заслушах се, за да чуя отсрещния глас, но последва мъртвешка тишина. Незнайно защо не понечих да кажа дори „ало”. След една ...