Навън валеше проливен майски дъжд, пътищата бяха мокри и хлъзгави, нямаше почти никой, който да кара по магистралата, освен една малка синя кола от която се чуваше смях и музика. В колата се намираше семейството на Саманта, току-що навършила 18 години с ясно заявени представи за бъдещето си. Представи, които се преобърнаха на 180 градуса само за няколко минути. Веселбата и музиката в колата спряха да се чуват, чуваха се само сирените на линейките и пожарникарските коли. Синята кола беше катастрофирала, пожарникарите се опитваха да изкарат Саманта и семейството и от колата, когато най-накрая успяха, единственият който беше оцелял от катастрофата, беше Саманта. Медиците я качиха в линейката и я закараха в болницата. На следващия ден я изписаха, тъй като не беше пострадала много. Тя си взе вещите, както и тези на починалите си родители и се прибра. Не можеше да повярва какво се беше случило, все още си мислеше, че родителите ѝ ще се приберат или ще звъннат на звънеца. Мечтите, плановете з ...