Дългият път към дома (3)

 - Смятам, че е по-правилно да огледаме добре галактиката преди да изберем къде точно да се заселим!

 - Виж, едва ли ще ни стигне енергията, горивото също е ограничено. По-добре да се установим на някоя случайна планета, ама да е по-близо до Слънцето.

 - Да бе, и тогава няма мърдане оттам вече! Не съм съгласен!

 - Не си прав. Помисли логично, няма да успеем да издържим дълго да обикаляме.

 - До когато издържим. Спираме тогава някъде, ама вече ще знаем къде какво има!

Самсай и Симит спореха как да постъпят, еуфорията от факта че са живи определено се беше изпарила, сега надделяваше страхът. Да, бяха се спасили, но определено не беше сигурно, че ще оцелеят.

    Те бяха двама братя, синовете на прочутия Салмай Черния, превърнал се в първата известа жертва на междуклановата борба. Сансовините много ги обичаха и ги избраха за водачи, ето защо те се бяха заели със сложната задача да построят кораб, който да премести добрите на друга планета. Но както знаете събитията се развиха по съвсем различен начин. Самсай и Симит не се замислиха, когато качиха 20 000 сансиони на кораба си, единствената им цел беше да се спасят, в този момент врагове нямаше. Сега, сами в цялата галактика, те трябваше да създадат своя свят наново и тази мисъл ги плашеше и то много. Трябваше да се вземат много решение, кое от кое по-трудни. Споровете не бяха неочаквани, но може би нямаше да са толкова много, ако на кораба нямаше сансиони. Те бяха значително по-страхливи и всяваха смут дори и сред сансовините.

    Самсай Велики, както е наречен по-късно, беше по-големият брат и съответно смяташе думата си за закон. Тази борбеност се беше появила след смъртта на баща му и беше неприсъща за сансовините. Но благодарение на нея, на вечните мърморения и натяквания на сансионите беше сложено край. Това е и едната от причините, поради които наште толкова много го обичаха.  Скоро вече няма да ги наричаме наши и ваши, защото просто ще станат едно цяло. Но все още сме на кораба, тъй че трябва да правим разликата все пак.

Симит Мъдрия беше неговият по-малък брат, определено по-свит и не толкова борбен. Обмисляше щателно всяко действие и доста често се дразнеше на прибързаните, според него, действия на Самсай. Просто си беше спокоен и разсъдлив. На него се дължеше въстановяването на културата и особено на запазването на езика и писмеността. Тези двама братя са най-ярките образи в историята на СаниЛенд.

     В този спор Самсай надделял. Огледаха доста добре галактиката преди да изберат къде да се заселят и в този случай това беше правилното решение. Успяха да разгледат 8 системи и накрая избраха една голяма планета, богата на енергия и други нужни ресурси, сравнително близо до Слънцето.

    Но отново изникна въпроса кой къде ще живее, сансионите се притесняваха да не бъдат прецакани отново. Решението на този проблем дава началото на една съвсем нова раса, наречена „санчовци” и слага край на етническия проблем.

   Да, сансиони и сансовини заживяват заедно, смесени и разприте за земя и енергия приключват. Това предложение идва именно от Симит Мъдрия и народът го посреща много радушно. Естествено, аристокрацията на сансовините, начело със Самсай не са съгласни, мисълта че ще живеят врата до врата с най-големия си враг е просто немислима и абсурдна. Но в крайна сметка последната дума има народът, който е уморен от борби и смърт. И той си иска мир! Това е спорът, в който Симит надделял.

   „Това е най-красивата планета, която съм виждал!” – още с първите стъпки на новата планета, Самсай разбрал, че е намерил новия дом на неговия народ. „В крайна сметка излязох прав, струваше си да изхабим малко повечко енергия и ресурси, но да сме сигурни. Само този който е видял всички звезди може да каже коя е най-ярка и да е сигурен до гроб, а този който не е може само да се съмнява. Да, не съм видял всички звезди, но определено видях достатъчно и ще съм сигурен до гроб.”