Ако някъде в безкрайните гори на Северна Америка падне дърво и никой не е там да го види, дали то наистина е паднало? Аз съм там и го виждам. Виждам го със силата на въображението си. И ето какво ми разказа едно паднало дърво:
Преди много, много години, когато племената Майами и Делавер, обитаваха горите на днешна Индиана, една нощ се изви буря. Гръмотевици цепят небето, дърветата се огъват под напора на вятъра. Старият дъб беше преживял стотици такива бури. Много години устояваше той на напора им. Понякога губеше клон или два, но винаги оставаше да стои гордо изправен – непобеден. Стотици години стоеше старият дъб на своето място в гората, милиони желъди, заспали под листата около него, чакаха своят час. Много уморен беше вече старецът. Беше дошло неговото време да си почине и той със скърцане и трясък се склони под напора на буратя, като че благодарейки и за някакво благодеяние.
На сутринта,огромното дърво лежеше на земшта. Грамадните му корени изтръгнати от почвата бяха оставили зее ...