Глава 1, част 1
Слънцето има две лица...
Мобилният телефон се скъсваше да звъни оставен на ниската холна масичка. Фийби Амарисо не го чуваше заради огромните слушалки, които бяха кацнали на главата й. Вече два часа се опитваше да изглади грешките, които допускаше при свиренето на "Nessun Dorma" на Пучини. Концертът на градския симфоничен оркестър посветен на великия композитор беше в ранния следобед и затова с напредването на деня Фийби ставаше все по-нервна и започваше да допуска все повече глупави грешки. Не е като да не познаваше "Турандот" или за първи път да хващаше цигулка. Свиреше от 3-годишна, когато не беше много по-висока от самата цигулка и можеше да свири с лекота произведения, които затрудняваха дори някои от по-възрастните й колеги, но това беше първият голям концерт, в който щеше да участва от достa време нaсaм и беше страшно нервна. Изведнъж нещо мокро и лигаво я докосна по крака. Това можеше да е само Макс, голдън ретривъра й. Фийби свали слушалките и чу едновременно и ...