Нещо като...начало?
Тя беше моето бебче. И все още е, винаги ще си остане такава. Тя е най-малката ми дъщеря. Помня деня, в който се роди. В края на май, по изгрев. Толкова малка и прелестна, погледна ме със своите невероятно сини очи и, кълна се, ми се усмихна. Завладя сърцето ми мигновено.
Не исках да носи моето име. Знаех, че няма да ѝ донесе щастие. Но майка ѝ настоя. А аз я обичах и не можах да откажа. Дори аз не успях да предвидя как всичко ще се преобърне много скоро. Че тези, които ме ненавиждат, ще се доберат до бебчето ми и ще я използват, за да ми причинят болка. Унищожиха детето заради мен. Самира каза, че вината е моя, и беше права. Знаех, че е така. Ето защо се разделихме. Чувството за вина пред дъщеря ми и нежеланието на моята жена да ме вижда станаха причина да напусна дома ни и да се върна при проклетото си семейство.
Може да не бях до нея, но не я изпусках от поглед. Помолих за услуга сестра си и тя направи така, че макар и малко, но животът на дъщеря ми се облекчи. Събрах всичките си подчинени и им заповядах да я наблюдават и да докладват при необходимост. Няма да позволя отново да се възползват от нея.
Аполон Феб
© Todos los derechos reservados