15 ene 2019, 11:02  

 Дъщерята на Аполон - начало

1.5K 0 2

Произведение от няколко части

1 мин за четене

Нещо като...начало?

 

Тя беше моето бебче. И все още е, винаги ще си остане такава. Тя е най-малката ми дъщеря. Помня деня, в който се роди. В края на май, по изгрев. Толкова малка и прелестна, погледна ме със своите невероятно сини очи и, кълна се, ми се усмихна. Завладя сърцето ми мигновено.

Не исках да носи моето име. Знаех, че няма да ѝ донесе щастие. Но майка ѝ настоя. А аз я обичах и не можах да откажа. Дори аз не успях да предвидя как всичко ще се преобърне много скоро. Че тези, които ме ненавиждат, ще се доберат до бебчето ми и ще я използват, за да ми причинят болка. Унищожиха детето заради мен. Самира каза, че вината е моя, и беше права. Знаех, че е така. Ето защо се разделихме. Чувството за вина пред дъщеря ми и нежеланието на моята жена да ме вижда станаха причина да напусна дома ни и да се върна при проклетото си семейство.

Може да не бях до нея, но не я изпусках от поглед. Помолих за услуга сестра си и тя направи така, че макар и малко, но животът на дъщеря ми се облекчи. Събрах всичките си подчинени и им заповядах да я наблюдават и да докладват при необходимост. Няма да позволя отново да се възползват от нея.

 

Аполон Феб

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Охооо, интересно начало! Давам нататък!
  • Много късичко.Малко прологът ми прилича на кратък анонс,но щом ще има продължение, ще следя да видим нататък. Успех!

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...