31 jul 2011, 14:10

* * *

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

687 0 0

Веригите свиреха.
Буталата тракаха безшумно.
Тишината на безумието
ме обземаше спокойно...
а стоманените ъгли на студено-сивите машини
се вглеждаха в спокйното ми чувство
и пръскаха светлина от сивота,
сякаш натрошени огледала,
блуждаещи и търсещи лица по пода.
А аз слушам "Why Does My Heart Feel So Bad"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Prosa 1.3K 5.0

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prosa 2.2K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prosa 3.7K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prosa 2.2K 5.0

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Prosa 4.1K 4.9

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prosa 4.2K 4.9