Jul 31, 2011, 2:10 PM

* * *

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

690 0 0

Веригите свиреха.
Буталата тракаха безшумно.
Тишината на безумието
ме обземаше спокойно...
а стоманените ъгли на студено-сивите машини
се вглеждаха в спокйното ми чувство
и пръскаха светлина от сивота,
сякаш натрошени огледала,
блуждаещи и търсещи лица по пода.
А аз слушам "Why Does My Heart Feel So Bad"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prose 2.2K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prose 3.7K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prose 3.8K 5.0

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prose 4.3K 5.0

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Prose 4.1K 4.9

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Prose 2.6K 5.0