Един дух..или един ангел

Още един ден..още един миг без него...още една моя проронена сълза ..
сърцето ми от болка се разкъсва .. и тъга потича вместо кръв
все още той ми е във сърцето , но дори мъка да се лее той ще бъде там ...
все още той ми е в мислите  .. виждам образа му засиял от златни лъчи.виждам очите му по-дълбоки и по искрени
лицето му по-нейно и по-красиво от всякога , устните му по-горещи и по-страстни ..
ето ме и мене .. отлитам към него с бели крила .. политам .. дълъг път е този .. труден ..
търся го но не го виждам , не го намирам ..
въпроси са се нагнездили в главата ми...
къде ли е той .. с кой ли е сега ?
въпросите побъркват ме .. и търся все по усилено и по усилено
спомням си за миг колко бяхме щастливи ..
как се прегърнахме за пръв път .. аххх...хубава беше новата година
хубав подарък ми поднесе тя ..
поднесе ми прегръдки ... поднесе ми целувки ..
как да не съм щастлива .. осъзнавам ..
че малките неща ме правят щастлива ..
че е нужна само една прегръдка за да можеш отново да се надяваш ..
... може би търся щастието твърде дълго .. а дали наистина го намерих?
този спомен ме води до необятни пространства .. до най-спотаените неща в моето сърце ..
последното кътче , стаено най-накрая в моята душа ..
там е любовта ми към него .. към този светъл образ .. образа на моя яни ..
спомням си осемнаистия му рожден ден .. танцувах с него .. прегръщах го ..
той беше до мен ..
... спомените вдъхват ми надежда ... но и ме карат да си мисля че никога няма да съм с него...
обръщам се към небесата и питам ли питам ли питам ..
къде е той сега ? защо не мога да го намеря ? защо все търся някои и нещо а го откривам след векове ?
нима не заслужавам да съм щастлива?нима не заслужавам да буда с обичаното момче?
нима трябва да страдам още ...
и в този миг поглеждам към земята ... виждам една двойка обсипана в любов ..
една целувка се спуска между тях .. една прегръдка ..
две думи промушват тишината ..
момчето каза че я обича !
.... а дали и на мен той ще ми го каже някога ..
дали някога ще може да обикне .. дали това момиче ще бъда аз? ...
гледам хората минават и се подминават ..
усещам че има и самотни ... има страдалци като мен
но аз съм на небето .. с белите криле на любовта съм ..
а те са на земята и крака имат вместо криле ..
виждам друга двойка , която се кара ..
и се замечтах ..
седнах на един облак .. почти не се забелязвах от неговия блясък ..
замечтах се ...
нощта настъпи .. луната се показа на хоризонта ..
а едно момиче и едно момче се срещат на алеята на морето
една прегръдка слива телата им в едно
една целувка ги прави истински щастливи
а думичките които си казват един на друг, ги кара да летят така като мене ..
думите 'обичам те' ..
аз летя , но не от щастие .. летя защото съм дух
защото в душата ми е само той а щом го нямам , нямам и живот ..
а те ...
обвити под покривките на любовта са се сгушили ..
дали това сме аз и той ...
дали и аз ще буда някога така .. обичана от него
... стъмни се съвсем ммного
тока изгасна в цяло Поморие но аз мога да виждам хората и къщите ..
виждам една странна сграда .. тя единствена ми прави впечетление .. банката ...
тя изби в 2 часа полунощ ..
дали това бе знак .. замислих се веднага
погледнах я .. без страх
видях него на фона на тази банка
видях го !
той излезе някак си от тази сграда
и започнах да го следя ..
извиках името му .. той се обърна и се усмихна ..
и го взех със мен ...
отидохме на същата тази алея край морето
.. и да .. уверих се
това сме били аз и той !
най-после се почувствах желана и обичана
.. бях в прегръдките му ..
усещах целувките му
всичко това бе като в сън ..
и из отзад се появи един мъж.. непознат , но имаше лукав поглед ..
взех ЯНИ и полетяхме ...
тогава една стрела промуши бялото ми крило ..
паднах ..
и черна кръв потече ..не .. това не беше кръв
това бе моята тъга събрана през всичките тези 4 години ..
... опитах се да спася обичаното момче .. и да ...
 някак странно но да!откъснах крилото си и отново полетях ..
спасих го .. но той не успя да ме спаси ..
умрях в прегръдките му ..
колко хубаво нали .. както в сериалите..само че там края е щастлив
но тук не може да се каже същото ..
мъртва за всички ...
самотна без никой !
аз оставам един дух бродещ из града търсеики желания образ .. търсеики своето момче ..
търсеики любовта ...