4. Дъщерята на Чък

По това време дъщерята на Чък довършваше своето домашно за университета. Тя бе на 20 години – стройна, млада дама, много красива. За съжаление обаче при пожар част от лицето ù бе пострадало. Баща ù не иска повече да я гледа такава и решава да промени нещата.

- Здравей, татко. Как си? - попита тя.

- Добре съм, решил съм да променя живота ти, Мария. Намерих начин да направя твое копие, което ще е на 100 % като теб, преди пожара. Но теб ще пратя някъде или ще работиш при мен. Защото не мога да гледам повече твоите белези - те толкова те загрозяват. А копието ти ще е прелестно. - каза Чък.

Мария тъкмо се зарадва на неочакваното внимание от страна на баща си, но твърде бързо разбра, че се е заблудила - той отново мислеше само за себе си. След като вече бе сигурна, че баща ù не я обича, а иска да има някоя като нея, тя реши да се махне от къщи. Толкова много болка изпитваше, защото тя бе обичала баща си до този момент, независимо от лошото му отношение към нея.

- Искам да се махна оттук, изпрати ме в някоя затънтена държава, дори да е по-лоша и от Сибир! - каза тя.

- Добре, първо ще ти вземат малко кръв и ДНК, после заминаваш за третата най-лоша държава в света – България - отговори Чък.

- Съгласна съм, щом ще съм далече от теб! - изкрещя тя. - Довиждане, татко, и се пази от мен, защото ти си нищожество! - каза тя и изчезна по коридорите, ридаейки.

Тя беше единствената жена на острова, освен нея нямаше други, а Чък мислеше да направи 3-4 нейни копия, защото тя бе красива и така би се радвал на някаква красота.

Така тя замина за България, като бе пратена при един мафиот, подчинен на баща ù, да ù намери жилище и да ù помогне да се установи.

5. Пристигането на Мария

Тя започна да се разхожда из коридорите и да чака своето заминаване завинаги от това противно място. Тя си нямаше никого на този свят. Оказа се, че и баща ù не я обича. Майка ù бе единственият човек, който я обичаше, но тя беше починала преди 4 години, когато баща ù започна да се занимава с мафията. Мария смяташе, че не е била естествена смърт, а отравяне. Тя бе видяла нещо, което не трябваше, но тогава не вярваше, че е възможно баща ù да посегне на собствената си жена.

Пристигна джипът, който щеше да я отведе до кораба за Русия и оттам за България. Тя се качи отзад, отпред седна баща ù.

- Накъде, сър? - попита шофъорът.

- Към пристанището - каза Чък.

Колата потегли, оттам Мария усети, че се чувства все по-свободна с приближаването на пристанището. След два часа път, тя се качи на кораба.

- Мисли му, татко, мислех, че поне малко ме обичаш. Ти си един скъперник, какъвто не трябва да има на този свят, мислиш само за разруха. Мислех, че поне мама си обичал, но явно не си... Ще си платиш за това, което направи и не мисли, че ще ти се размине, вече не съм твоя дъщеря, а твой враг, адиос - каза тя и се приготви да тръшне вратата на каютата.

- Аз бях пиян, когато те направихме с майка ти, иначе никога не бих се занимавал с деца. Майка ти беше една танцьорка, която изкарах от праха и я направих една дама, тя бе едно нищо, ако не бях аз, ти също щеше да си нищо! - каза Чък.

Той бе срещнал майка ù в България, тя беше българка, а той -  американец, не я обичаше, беше просто младежки трепет, така се бе появила тя - Мария.

- Потегляйте! - каза Чък - и гледайте да падне през борда.

Моряците отдадоха почит и тръгнаха...

Няколко минути по-късно, когато Чък бе далеч от тях, моряците се осмелиха да се разприказват:

- Абе, пич, шефът е луд, да я хвърлим през борда, май ще напусна службата. Та, ако тя се хвърли, бих я спасил, но аз да я хвърля, невъзможно...

- Прав си, шефът дава много пари, но явно не е от добрите момчета.

- Еми за тези превози се дават по 500-1000, той дава 10000-20000 долара, все нещо не е наред, чудя се кога ще ни спипат митничарите.

- Мисля да отида при стария ни капитан, той поне е честен, не се занимава с такива неща, които намирисват на лошо.

Вечерта корабът бе нападнат от подводница. Двамата моряци помислиха, че шефът им е решил да убие дъщеря си. Отидоха при нея и чакаха. Оказа се обаче, че нападението е срещу капитана, който бил в територия на други мафиоти, така бе убит капитанът и пробит корабът.

- Ем, пич, сега кой от двама ни ще е капитанът, да питаме дъщерята на щефа.

- Добре, хайде да отидем.

Те отидоха пред каютата, почукаха три пъти, не получиха отговор и влязоха. Попаднаха в доста неловка ситуация, тя тъкмо излизаше от банята без хавлия, при което ги видя и изпищя, загърна се и попита:

- Какво правите тук?

- Ами имаше нападение над кораба и капитанът бе убит, решихме да Ви попитаме кой от нас да е капитан и как да продължим пътя?

- Ами може ли малко по-късно, за да се облека? - каза тя.

- Да може, но вече Ви видяхме, тъй че е без значение. - отговори другият моряк.

След 5 минути започнаха да обсъждат.

- С лодката до Сибир, оттам със самолет и в България. - каза морякът.

Тръгнаха след един час с лодка и провизии за 3 дни. Два дни гребаха и пристигнаха на брега невредими. Слязоха, взеха нещата и продължиха пеша, оставаха им 100 километра до летището, а нямаха подготовка за спане на лед.

- Ще правим иглу.

- Добре, пич, ама за 3 часа и двамата няма да успеем.

- Аз ще ви помогна. - каза тя.

За два часа направиха иглуто, те ù благодариха. Заспаха, разказвайки всеки собствената си история. Те бяха много натъжени като чуха нейния разказ и казаха, че баща ù не е прав. На следващия ден се оказа, че ги търсят и ги взеха с джип. Закараха ги до летището. Там те се сбогуваха с нея и ù благодариха, че са се запознали с такъв добър човек. Тя ги прегърна и каза:

- Ако имам път към Москва, ще ви дойда на гости.

- Ще те чакаме, пък лятото ще дойдем в България.

Тя влезе в самолета, моторът забуча и той излетя.

- Абе, пич, искам една такава за жена, толкова добър човек!

- Ем’ да, но баща ù... Трябва да разберем с какво се занимава, ще отидем като изследователи на острова и ще разберем тая работа.

- Има малък проблем, островът е под карантина, само кораби с храна ходят до него.

- Прав си, ще питаме Сергей, той би трябвало да знае.

Самолетът ù се приземи на летище София, там я посрещна Гошо мафиота или по-известен като Малкия. Той я превози със своето БМВ до апартамента ù в Лозенец на улица „Бигла” до НПМГ-то. Тя му благодари, легна и заспа.

Крум беше в магазина, когато дойде Малкия и каза:

- Нали питаше за нещо ново, за убийството.

- Да. - отговори Крум

- Днес докарах дъщерята на един мафиот от много високо ниво, контрабандист. Мисля, че прави нещо много сериозно, взел е остров, който е под карантина..

- Хм, а дъщеря му дали ще знае нещо?

- Не знам, но ще те оставям, че имам работа.

- Благодаря за инфото, я дай адреса ù.

- Бигла до НПМГ е блокът- номер 20, вход А, етаж 4, апартамент 21.

- Ще трябва да те черпя, Малчо! - каза Крум.

По телефона:

- Ало, Иво? - попита Крум.

- Да, аз съм, казвай.

- Интересува ли те някой, който може да знае нещо за убиеца?

- Казвай.

- Ето ти адреса, кажи на Кирчев и на Ники.

- Отивам! Веднага ще им кажа. Лек ден, Круме! - каза Иво полицая.

- Лек и на теб, Ивчо!

Той запали своя мотор BMW R1150 RS, включи на предавка и запали гумите към адреса. Пристигна след 4 минути, паркира мотора и зачака неговите приятели. Те пристигнаха с разлика 10 секунди с колите си, тримата се качиха и почукаха. Вратата се отвори и на нея застана Мария с учуден поглед.

- Кои сте вие? - попита тя.

- Полицаи. - отговори Иво полицая.

- Какво искате от мен?

- Да отговорите на няколко въпроса. - отвърна Ники.

- Откъде идвате? - попита Иван.

- От един остров, бях там при баща ми.

- Защо сте тук?

- Баща ми ме изпрати на заточение. - усмихна се тя.

- Защо Ви е изпратил?

- Ами той никога не ме е обичал, но разбрах твърде късно.

- Значи Ви е разочаровал... - отвърна Ники.

- Да, и то много. - почти се разплака тя.

- Вижте тези снимки, от преди седмица са, 25 души убити, не е нищо приличащо на нещо от този свят... мислим, че баща Ви може да е замесен. - каза Иво.

- Ужас, но какво може да е направил той?

- Мислим,  че е събрал хора и е направил някакво оръжие или животно, но не е ясно. - каза Иван.

- Но ако това е вярно, защо не го арестувате? Май прави нещо, но какво точно - не знам. - каза тя.

- Нямаме право - първо - не знаем къде е, второ - вероятно не е на наша територия... Все пак, благодаря Ви за отделеното внимание. Приятна вечер! - каза Иван.

- Приятна и на вас - отвърна с усмивка тя.

Иво и Иван тръгнаха, докато Ники се бе загубил в другата стая, тогава чуха вик на човек и изтичаха в другата стая. Там видяха три нинджи и Ники, който им се смее. Единият тръгна към него, извади меча, замахна да го удари, но Ники го отби с ръка и скочи и го ритна, онзи полетя назад, другите двама го гледаха. Тогава Ники отнесе единия, а другият заби меч в анцуга му, но не успя да удари тялото му. Той се извърна, онзи замахна и Ники хвана меча с острието към главата си, но го спря с две ръце, като го хвана, извърна се и се сдоби с меч. Тогава другият нинджа скочи към него, но бе спрян от ритника на Иван, тогава и той се намеси в боя и изходът бе сигурен. Но нинджите изчезнаха, а Ники се сдоби с меч.

- Какви пък бяха тези? - попита Мария.

- Нинджи, подготвени убийци с определена цел, която бяхте Вие, госпожице, явно баща Ви не Ви обича. - каза Иван

- Е, явно аз ще остана при нея да я пазя. - каза Ники.

- Аз ще тръгвам, че имам работа. - каза Иво.

- Аз отивам при братовчед ти, Крум. - каза Иван.

- Внимавайте, явно работата не е на добре, днес сме неделя, утре събиране на всички членове и съвещание какво да правим. - каза Ники.

- До утре!

- До утре.

Кирчев звънна на Крум, реши, че няма смисъл да ходи, а остана да наблюдава около блока.

- Ало, Крум?

- Да.

- Кирчев е, Иван Кирчев.

- Нали скоро се виждахме, казвай?

- Утре събиране на групата и малко информация, може би свързана с убийствата.

- Добре, до утре, че имам клиенти.

- До утре.

Около 3,40 през нощта се появиха три фигури, нинджите. Кирчев реши да хване един и да го поразпита, излезе безшумно от колата от страната, която не биха го видели, заобиколи ги, но го чуха. Скри се зад дърво, но вече знаеха, че там има някой и тръгнаха към дървото. Той извади своя фенер и се подготви за втори рунд. Когато първият нинджа погледна, получи фенер, светнат в очите, и ритник в главата, вторият два леви удара с ръка и един десен с крак, а третият успя да удари Кирчев и да го свали на земята. Извади меча, замахна, но удари плочките, защото Иван бе отбегнал удара с кълбо назад и скочи на крака. Нинджата хвърли меча и реши, че ще е бой без оръжия. Замахна с ляв крак и опита удар с дясна ръка, но се оказа много по-бавен от Кирчев, при което бе повален от силния удар с ръка и втория с крак. Нинджата бе зашеметен, но неговите колеги бяха настървени. Разбира се, той не се стресна, повали единия, а другия просто изхвърли като боклук в близката кофа и я завърза.

- Така, вече имам един, нека вържа и другите двама.