6. Сбирката на групата

Бе около 7,00 в град Бухово, когато се чу неземен рев от кола, която буквално цепеше мрака и мина за отрицателно време през града до самата картинг писта. Спря в бокса и тогава от нея излезе Ники. Автомобилът бе червен Форд Ескорт Рс Турбо от 1987 година, на тази светлина изглеждаше много красив. Той бе първият пристигнал, заедно с Мария. 

Той се огледа и видя и втория от групата Иван, със своя автомобил, разбира се, Форд, но Sierra RS  Cosworth, черна и летяща, както я наричаха. С нея пристигна Иван.

Той бе с брат си Илия Кирчев, който бе доста по-внушителен, бе на 19, висок, с вид на мутра. Тогава се появи и четвъртият от групата Иво полицая. Дойде със своя мотор БМВ.

С невероятен шум и срахотната скорост от 30 км/ч. пристигна следващият - Емил. Той разбираше от биология. Бе със сини очи, със средно дълги коси и с мотопед Peugeot102. Бе изпреварен от Крум, братовчедът на Ники, заедно с още двама от групата - Борис (брат на Ники)  и Явор. Крум бе каратист от над 15 години, бе на 25 години, женен с дете, висок 1,80. Борис бе колкото двадесет на възраст, тренирал лека атлетика и четвърти в света на 100 метра бягане висок 1,89, женен с две деца. Явор бе тренирал ски и карате, бе висок 184 и на 24 години, неженен.

-Е, вече сме тук горе -долу всички, само Катя  не е, но тя е много отдалеч, някой ще и обясни след това. - каза Кирчев.

-Вероятно знаете причините за събирането ни, те са убитите и опитът да убият Мария. - каза Кирчев.

-Да, разбрах, но защо отново ние, обикновените хора, да се занимаваме?- попита Емил.

-Защото ние не сме обикновени, а сме от организацията „Българска сигурност за обикновени граждани” или БСОГ. - отвърна Кирчев.

-Да, както винаги, ние. Освен това не само Катя липсва, а и Йоанна. - каза Борис.

-Оп! Бях забравил. - отвърна Кирчев.

-А защо се събирахме  на тази писта? - попита Крум.

-За да не изглежда като някакъв заговор. - каза Илия.

-Прав си. Мисля, че трябва да отидем на острова и да разучим какво става. - каза Явор.

 -Това ще видим как ще стане, ето ви трима за разпит. - каза Кирчев и извади от колата трите нинджи, вързани на моряшки възел със собствените им дрехи. Стовари ги на земята като торба кокали.

-Аз ще повъртя на пистата, а вие ги разпитайте. – каза Илия, като влезе в Сиерата на брат си.

-Добре, сега ще ги разпитаме! - отвърна Крум, вдигна единия, свали му маската и го сложи да седне на земята.

-Откъде ги хвана? - попита Ники.

-От блока, върнаха се вечерта. - усмихна се Иван.

-Какво търсихте вчера? - попита ги Крум. Никакъв отговор, явно не разбираха български.

-Какво търсихте вчера? - попита ги отново, но този път на японски.

-Мария - отвърнаха те - трябваше да я убием, така ни заръча шефът ни.

-Кой ви е шефът?

-Не може да ви кажем - отвърна му единият и му се озъби.

Крум го развърза и каза:

-Ще ви пусна, ако ме победиш. Ако загубиш, ще си кажеш всичко.

-Съгласен. - отвърна нинджата и скочи с крак в главата на Крум, но бе повален от ръката му.

-Ето ти меч, за да е по-интересно - каза Крум.

Нинджата се развихри, но само се измори. Вместо да постигне нещо, с още два удара на Крум, бе повалена и пребита.

-Сега щеше да ми казваш нещо? - каза Крум.

-Добре, работим за човек, когото наричат Чък, известен е в Америка със своята злоба към хората, занимава се с някакви опити с животни. Подобряването им и използването им за всяване на страх и респект, за подготовка за завладяване на света, но не ми се вярва да успее. Просто е луд, който дава много пари, затова му служим, не че ни интересува неговата кауза. Нещо друго? - попита нинджата.

-Благодаря, но ти нямаш право да се наричаш нинджа, те поне имаха собствени каузи едно време. Освен това дори не успя да ме победиш, мен - един обикновен човек. - каза Крум.

-Вече не съм, бях, но той държи жена ми и ми се налага, иначе никога не бих работил за такъв човек.

-Сега е времето да се върнеш при шефа си, заедно с тези двамата. Кажи му, че сте я убили. Не му казвай за нас, ако наистина и ти имаш проблем с него, ще ти помегнем, но ако лъжеш, ще умреш.

-Довиждане. - каза им Крум и ги пусна.

-Благодаря ти. - каза му нинджата и му подари своя меч, поклони се. - Ако пак те видя, ще ти помогна! Довиждане и успех! - каза нинджата и изчезна в гората над Бухово.

Тогава към пистата се зададе розово Рено 19 с бели черти, в него бяха Катя и Йоанна. Едната бе висока 182 см (Йоанна), другата 166 см (Катя). Те спряха и излязоха от колата.

-Абе, нямахте ли по-хубава кола в гаража и по-нормален цвят. - каза Ники, смеейки се.

-Това е Рено. - каза Йоанна.

-Виждам, и то розово. - продължи да се смее Ники.

-Стига сте се шегували, ето сутрешни вестници. - каза Катя.

-Я да видим. - каза Крум, а Калоян най-после пристигна.

-Слушайте, чета. - каза Крум.

-Тази нощ в Русия бяха избити 40 човека за един час; в Америка 60 убити за един час; убиецът е неизвестно нещо.

-Звучи ли ви познато? - попита той.

-Да, да се стягаме за шоу.  - каза Илия.

-Кой какво ще подготвя? - попита Калоян.

-Слушайте внимателно, всеки да направи списък на оръжията и да го даде на Крум, аз ще подготвя 10 автомобила, фенери и други технически неща заедно с Ники. Някой да подготви спални чували, меню за ядене за поне 9-10 месеца и така. - каза Иван. -Нещо неясно?

-Ясно, но къде ще спим? - попита Катя.

-По дърветата. - каза Емил - мисля, че ще трябва да видя как подобряват ДНК-то, та да знам и аз как да си създам децата.-пошегува се той.

-Кога тръгваме? - попита Борис.

-9 август. - каза Иван.

-Ясно, хайде сега всички да отиват да се подготвят. - каза Илия.

Те тръгнаха като всеки мислеше какво да вземе със себе си.

7. Гости

На следващия ден в дома на Иван започна всичко.

Той тъкмо влезе в тоалетната, когато чу странен шум - нещо бучащо и едновременно ревящо, бе влязло в къщата му. Веднага се подготви за бой. Тогава нещото отнесе вратата, удари го и той се заби в стената. Веднага се съвзе и го удари с крак, след това го отнесе с ръка. То се просна, съвзе се за част от секундата и скочи в нова атака, но закъсня - бе халосано с прахосмукачка Ракета от 1962 година, която не прощава. Съвзе се само след 2 секунди, но Кирчев бе много бърз и го бе вързал. Сега успя да го огледа по-добре. Това чудо бе около 2 метра високо, с опашка дълга метър, с 2 реда огромни зъби, с огромни нокти. То приличаше на велосираптор. Кирчев взе телефона и звънна на Иво:

-Имаме проблем, хванах нещо, което не е от този свят. Мисля, че е динозавър и бе пратен да ме убие, сега го вързах хубаво, както едно време в училище раниците, ако помниш. - каза Кирчев.

-Чакай ме, ей сега идвам! - каза Иво.

-Добре, сега ще кажа и на Ники. - отвърна Кирчев То постоянно риташе, но той бе достатъчно ловък да се пази от ударите му, но тогава му звънна телефонът:

-Ало, Кирчев, още ли се занимаваш със сервиза, че колата ми е зле.

-Да, ела утре към 9,30, знаеш адреса.

-До утре.

-До утре. - каза Кирчев, затвори и бе ударен силно и падна на земята. То бе успяло да се измъкне и да скъса въжетата и сега тръгна да бяга през вратата оттам по улицата. Кирчев изтича, влезе в колата, запали мотора на своя Форд, включи на предавка, даде газ, обърна с ръчна и започна да го гони.

-Проклет паваж, не мога да се движа бързо, пък и тези пешеходци. А това чудо лети с над 100 км/ч.

То направи грешка и хвана по булевард, тогава Кирчев изкара своя пистолет Колт 45 калибър.

-Я да видим как ще ти се отрази Колта, бе, животно такова. И започна да стреля по него, изпразни четири пълнителя по седем куршума, но то дори не помръдна.

-Това наистина било яко, хм, май ще го блъсна.

Включи на трета предавка, километражът полетя от 60 и стигна 190, мина на четвърта, стигна 220, оставаха му 30 метра да го настигне. Изневиделица светофарът обърна и едно семейство тръгна да пресича. То ги прескочи, но Иван се отказа, даде пълни спирачки и закова колата на стоп линията.

-Не мога да рискувам друг живот,осен моя, за да го хвана.

-Ники, пое по бул. „Стамболийски”. - каза Иван.

-Разбрано, сега ще го хвана, ако успея. - каза Ники, но се оказа късно, то вече се бе скрило. 30 минути по-късно то вече пътуваше със самолета, а Кирчеви, Ники и Иво го търсеха, но то вече бе извън България.

-Е,  явно ще ходим на острова с идея какво има там. - каза Ники.

-Е, да, жалко, че го изтървах. - каза Иван.

-Да отиваме при Крум за оръжията! - каза Илия.

Пристигнаха при Крум и започнаха да обсъждат:

-Абе какво да вземем? - попита Катя.

-Ми женско оръжие, примерно фенерче или 9мм. - отвърна Крум.

-Имам намерение да взема още хора, не само българи. Нещо против? - попита Иван.

          -Какво имаш в предвид? - каза Крум.

-Един руснак да ни помага.

-Няма да е лошо. - отвърна Крум. - Казвай какви оръжия искаш и ходи доведи хората си.

-Ми за мен - два нинджа мечa 65 см, един „Катана”- 120 см, няколко звездички като на нинджите, два ножа като на „Рамбо”, 2 Колта 45 калибър, не револвери, един Спас 12, един АК47, 10 гранати, бронежилетка, кубинки „Панда” с метално бомбе, въже и парашут. Това ми трябва. - каза Кирчев - Сега тръгвам. Чао.

-Ясно, чао и на теб Кирчев. - каза Крум.

Той тръгна към посолството да търси двамата си приятели от други страни. През това време при Крум стана пренаселено, а Илия Кирчев отиде да се види с една негова съученичка от детството.

Стана  9 август, хубав слънчев ден. Птиците пееха, бръмбари бръмчаха, пчели жужаха, цареше пълна хармония.

-Събирането е на летището. - получиха СМС от Борис всички.

Около 10,00 часа всички бяха на летището готови за излитане с всичката техника и запаси от храна. Тогава самолетът кацна, бе Антонов 225. Борис скочи и каза:

-Готови ли сте, караваните вече са на острова, останалото е в този самолет. Да тръгваме!

-Хайде всички по-бързо. - извика Илия.

8. Островът

Самолетът излетя бързо и се отправи към острова, който се намираше на юг от Азия. Бе голям остров с красива растителност, високи дървета, храсти и обширни поляни само с ниска трева. Чък се събуди в добро настроение, огледа се и излезе на разходка из острова.

-Шефе, чакайте, елате бързо с мен! - каза Хук.

-Какво има? - попита Чък.

-Някакъв самолет е прелетял над острова, не е кацнал, но все пак е съмнително. Елате да видите!

На записа бе хванат как самолетът прелита над средата на острова, но не се виждаше нищо подозрително.

-Защо ме занимаваш, някой е прелетял, сигурно не ни е видял дори, пък и при тази нова армия вече няма кой да ни спре! Сега отивам да видя моите питомници. - каза Чък.

-Добре, но все пак мислех че е важно! - каза Хук. - Дано не грешите, шефе.

-Аз да греша! Пращайте част от армията, нека направим трета световна война, да изтощим другите и да ги принудим да ни се подчиняват! - каза разгорещен Чък.

-Къде? - попита Хук.

-Навсякъде, да създават хаус и разруха! Сега разбра ли? - каза Чък.

-Но това е самоубийство, аз не съм дошъл да работя затова тук! - изкрещя отнякъде Стоян.

-Никой не ви и пита, семейството ви е при нас, ако откажете -  умират! - отвърна Хук.

-Ясно, значи съм двойно прецакан! - изсъска той.

-Правилно разбрахте, а сега - на работа, прати армиите там или умираш!- каза Чък и излезе.

В биологичната част работеха учени от всички страни, заплашвани по същия начин като Стоян. Те бяха направили непобедима армия генетично, нямаше по-добри зверове. Сега подготвяха супер-човек, с голяма сила, с много разум, но не прекалено голям, за да има шанс да бъде спрян, ако някой разбере за този остров. При тях влезе Чък, след своята разходка, с него влязоха двама охранители, носещи един велосираптор.

-Защо той се връща ранен? - попита ги Чък ядосан.

-Та той е само изморен - отвърна му ученият. - Виждате ли тези леки вдлъбнатини? - попита той.

-Да, и какво от това? - каза Чък.

-Това са следи от куршуми, те дори не са издрали кожата, най-вероятно мишената му го е победила. Бягал е над 10 километра с максимална скорост, за да е толкова уморен. - каза ученият.

-Значи все пак някой е успял да го победи?

-Не, още е живо.

-Погрижете се никога повече да не остават живи противниците му! - каза Чък.

-Добре, шефе. Довиждане.

-Чао. - каза Чък и излезе ядосан...

Подчинените му заобсъждаха с тайната надежда никой да не ги подслушва.

-Това е невъзможно, някой да оцелее след нападението му! Значи има шанс да бъде спряна дори тази армия, това е надежда, че ще оцелеем и ние!

-Така е! Дано да дойде помощ от някъде...

В това време някъде на острова...

Те разположиха лагера си в южния край на острова. Скриха петте каравани за спане до дърветата, боядисаха ги в цвета им и им предадоха вид като на стъблото на дървото.

-Гошо , завържи тези въжета там, да подготвим защитата на лагера с капани от старо време. - каза Иван. - Ако може, изкарай мрежите и да направим с тях подготовка за капани. Ще ни трябват големи дънери също, въжета имаме.

-Добре, а кога ще ходим на разузнаване? - попита той.

-Днес пратих всички на разузнаване освен жените. Сега мисля първо да укрепим лагера, утре аз и ти ще сме на разузнаване. - каза Иван.

-Съгласен. Да продължаваме, ще ти покажа аз капани! - каза Гошо.

Те продължиха като направиха линия от капани на всеки 15 метра, която бе непробиваема, ако не знаеш къде е. Ако по случайност ги заобиколиш, влизаш в капани с мрежа и биваш вдигнат на 20 метра височина, а ако избегнеш и тях, падаш в ями. И за капак бяха подготвили стрели, които се изстрелват, ако стъпиш на определено място и те правят на решето. Когато приключиха, седнаха да починат.

-Надявам се тази защита да не й се наложи да работи. – каза Гошо.

-Ако се стигне до нея, ще сме в доста лошо положение. Хайде да видим какво носят другите като информация за острова. - каза Иван.

Влязоха в голямата каравана.

-Здравейте, кажете какво открихте на острова. - каза Иван. -Нека всеки каже какво е видял и чул!

-Аз ще започна пръв. - каза Крум. - Островът е доста голям, изминах около 40 километра днес. Открих мъртви много комари върху труп на тигър - саблезъб тигър, около 300 килограма е може би. Комарите бяха умрели, защото кожата му е толкова твърда, че с ножа не успях да я пробия. Друго нещо - видях защитни кули и някакви огромни неща до тях, но не приближих. Това е от мен.

-Аз ще продължа. - каза Илия. - Не видях никакви странни животни или същества, но попаднах на два бивака. В единия бяха двама души - руснаци, бяха дошли както дочух да разглеждат острова, като биолози на екскурзия. Другите бяха араби, дошли да уреждат сметки с този Чък, ако правилно разбрах какво казват. Това е от мен.

-Аз да попитам с малко закъснение, може ли да ме заведеш да изследвам трупа, Круме? - попита Емил.

-Мога, разбира се, още утре. - отвърна Крум.

-А аз не ходих далеч, но видях стъпки на нещо огромно, може би Ти-рекс или нещо от този размер. Уплаших се и се върнах. - каза Емил.

-Аз видях някакви странни хора. Всички бяха огромни, яки на вид, а в погледа им се четеше омраза. Групата им бе от трима души, с абсолютно един и същ вид и държане. Изглеждат ми като клонинги. - каза Явор.

-Опасен е този остров, всички други разузнаваха пеша, аз обаче взех автомобила, направих заход от другия му край. Много добре са се защитили тези хора. Има кули през 20-40 метра в две окръжности, в средата е главната им сграда. Лежи на върха, прилича на огромна крепост, след кулите до нея има 12 километра. В нея е почти невъзможно да се влезе... За цял ден има една-две възможности. Животни бол, има около 3-4 динозавъра, саблезъби тигри, някакви маймуни, войници въоръжени до зъби. И хората, които спомена Явор, са така наричаните от тях свръх-хора. Имат окопи, пълни с вода, нямат абсолютно никакви датчици, карат на обонянието на животните като защита. А, и да допълня, тези неща не умират от пистолет, успях да дочуя разговора на двама охранители, че 45 калибър дори не пробива кожата им. Това мога да ви кажа. - каза Ники. - Предлагам, ако някой е видял нещо друго, да допълва, не да се повтаряме.

-Еми брат, няма какво да допълним, ти си работил като за всички ни! - каза Емо.

-Интересно, оказва се, че имаме непобедима армия срещу нас. - каза Кирчев. - Какво мислиш, Гошо?

-Няма непобедими армии, особено създадени от хора. Винаги имат слаби места. Утре с теб ще разузнаем, тогава ще ти кажа какво мисля. Утре ще ви обясним къде са капаните, как действат. Никой да не излиза без нас!

Така приключи заседанието. И всички си легнаха.

Гошо бе на 28 години, висок 175 със черни очи.