Тишина. В просъница чувам отново онзи познат звук. Отново будилникът.
Събуждам се и ме посрещат слънчевите лъчи, протикващи през многобройните
дупки на щората. Отново нов ден. Отново слънцето гали очите ми. Лежа...
Но знам, че ме чакат. Отново познатото... отварям прозореца и вдишвам
глътка въздух, тази глътка, която снощи беше болезнена. Днес... отново
обичайното. Последният поглед подразва екрана на телевизора, натискам
копчето и всичко е по старому. Отново тишина...
Обувам ботушите си, които са попили нощния прах... заключвам тишината
зад входната врата... Обръщам се и неволно изплашвам два гълъба. Те
са попаднали в затвореното пространство на блока. Свобода... Изход.
Шум... Шум... с многобройните срещи със затворения прозорец... Ето...
посрещнах и този ден. Отново съм отпред. Отново усещам калните улици, ...