Луна. Тихо се огледа тя в залязващата синева.
Потъваща под мекия изгрев на звездите сред небе от пухкави облаци.
Гледаш през тях с премрежен поглед и усещаш как бавно и неусетно потъваш в нощта.
Сякаш се разстели мека сребриста мъгла, която обгръща цялото съзнание...
Забравяш за този свят... Потъваш в море от бриз и мечти, ухаещо на утринна роса
с аромат на радост и вълнение. Сякаш нов живот си поема първия дъх..
Това е един миг от безкрайността...
© Лили Todos los derechos reservados