Един непораснал романтик (6)
Постепенно осъзнавам какво се е случило. Елена си тръгна без да промълви и дума пред мен. Усмихна ми се като за сбогом и това бе всичко. Последните месеци мисълта ми бе насочена единствено към нея и нищо друго не съществуваше за мен. Жената с обсебващата усмивка вече я няма. Сега търся начин да си я върна. Пред Нина се държах като идиот, може би не трябваше да се разкривам толкова. Но това е начин да намеря повод да видя Елена – е това е, ако приемат компанията ми и се сетят за мен. Да разчитам на благоволението на някого не ми е в характера. По-добре сам да я потърся, поне да я открия къде е. Още на другия ден, след като разговаряхме с Нина в автобуса, тръгнах да търся Елена. Едва дочаках жена ми да тръгне за работа и изхвърчах от къщи – трябва да я намеря на всяка цена.
Всъщност зная точно къде да я търся. Тя не бе на края на света – преместила се е в градския филиал на предприятието ни, на същата длъжност. Със служебния си пропуск можех да вляза и да се ...