22 mar 2007, 9:00

Един разказ... 

  Prosa
1017 0 5

Obra no adecuada para menores de 18 años

3 мин за четене
Обичах го преди, обичам го сега. Ще го помня винаги, ще го обичам винаги... и
никога няма да забравя нощта, когато ме направи своя. Запали свещи, пусна
любимата си музика... танцуваше... леко, плавно, тананикаше си. Така ме гледаше,
с толкова любов... После седна на земята, подаде ми чаша силно мартини, а вътре
имаше малка зелена маслинка. Тогава започна да ми разказва за дългите летни
нощи, за това как е спял в палатка, как по цяла нощ е обикалял баровете... как е
омайвал жените с две приказки... как повечето сутрини се е събуждал и до себе
си е намирал поредната непозната... Как понякога се е радвал, а друг път
ужасявал от това, което вижда. Не мога да забравя звярът в очите му, когато ми
разказваше всичко, което му се е случвало. И как ядно изпиваше с очи моето
лице... А аз го слушах, знаех, че не трябва да съм там, но честно казано, в този
момент не ме интересуваше. Знаех, че ще бъда негова и все пак си мислех, че
трябва да се дърпам, мислех, че ще удържа на изкушението... Той продължи да
разказва, а аз все така го гледах - бях като омагьосана. Разказа ми как се е
запивал всяка вечер с различна туристка и как на всяка е пробутвал по някои
клиширан комплимент, а те... едва ли са му вярвали, просто са имали нужда от
това, да чуят мила дума и са скачали в леглото му. Слушах го, и да, чувах това,
което казваше, но в главата ми се въртеше само учудването, че още не ме е
награбил. Знаех, че иска да прави любов с мен и се удивлявах на това, че дори не
бърза. Сега като се замисля... осъзнавам, че той просто е бил сигурен, че
когато и да си поиска, аз ще му дам. Той просто знаеше как да си поиска! В
такива моменти за жена влюбена... е трудно да откаже. Изведнъж той спря да
разказва, заяви ми, че дрехите ми му пречат... Аз му позволих да ги свали.
Дърпах се само привидно... Но всеки опит да се отскубна беше като че ли
приканване. Повтарях му, че не може, не може... че това, което вършим, не е
правилно, а той сякаш не чуваше... Съблече ме, бързо, страстно... Целуваше ме по
цялото тяло и сякаш ме виждаше удивително красива... Аз усещах, че имам нужда
от него, от ласките и целувки му. Бях негова! И не изпитвах угризения, въпреки,
че трябваше. А после... след дългата любовна игра, след невероятната любов,
която правихме, той... той отпусна тялото си върху моето, целуна ме. Изглеждаше
малко изморен, но и готов за още и още... За първи път видях такава любов в
очите на мъж. Той беше различен. Сякаш той беше моето щастие, а аз от момента, в
който се запознах с него... бягах!!! Бягах от него, бягах от неизбежното
щастие. Всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда с него ме даряваха с
толкова много. Помня, че след тези така силни и красиви усещания... аз избягах
от него. После той звънеше, но аз не вдигах телефона, не знам защо. Повече не го
видях. Сега, когато погледна назад във времето... осъзнавам как той ми липсва и
как избягах от нещо толкова красиво... И все още го обичам, защото една
истинска любов не може да бъде изтрита с времето, една истинска любов остава
вечна. Една истинка любов, за чието продължение само мога да мечтая...

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много се радвам Нели!
  • Наистина завладяващ разказ, хареса ми.
  • Защото понякога дори най-красивите неща могат да се окажат невъзможни.
  • Това е изкуство да знаеш как да си поискаш. Не всеки го може. А ти защо избяга?
  • Благодаря...
Propuestas
: ??:??