Обичах го преди, обичам го сега. Ще го помня винаги, ще го обичам винаги... и
никога няма да забравя нощта, когато ме направи своя. Запали свещи, пусна
любимата си музика... танцуваше... леко, плавно, тананикаше си. Така ме гледаше,
с толкова любов... После седна на земята, подаде ми чаша силно мартини, а вътре
имаше малка зелена маслинка. Тогава започна да ми разказва за дългите летни
нощи, за това как е спял в палатка, как по цяла нощ е обикалял баровете... как е
омайвал жените с две приказки... как повечето сутрини се е събуждал и до себе
си е намирал поредната непозната... Как понякога се е радвал, а друг път
ужасявал от това, което вижда. Не мога да забравя звярът в очите му, когато ми
разказваше всичко, което му се е случвало. И как ядно изпиваше с очи моето
лице... А аз го слушах, знаех, че не трябва да съм там, но честно казано, в този
момент не ме интересуваше. Знаех, че ще бъда негова и все пак си мислех, че ...