Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да се чувстваме специални и стигнем до банковата му сметка.

  След като премине тръпката от първите месеци на връзката и чувствата ни придобият по-ясен вид, ние, представителките на “нежния пол” неизбежно започваме да се замисляме дали той е това, което търсим. Когато сме млади и животът все още е пред нас, ние не обръщаме много внимание на този фактор. Наистина някои от нас го търсят още от 16-17 годишна възраст, но в повечето случаи на тези момичета им се повтаря, че им е прекалено рано да се влюбят истински. Но нима за да се влюбиш, трябва да си на определена възраст?! Нали уж любовта не питаше?! Не може ли да имаш невероятния късмет и  да срещнеш човека за теб толкова рано? Може би звучи прекалено романтично за днешния забързан свят, а може би не…

  Истината обаче е, че повечето хора искат първо да си поживеят и чак после да се задомят. Следвайки неотлъчно тази цел, някои от нас пропускат шанса си и когато Единственият се появи, те го подминават, просто защото не са на такъв етап от живота си. И ето ни, вече на една не толкова атрактивна възраст, сами и без ангажименти към никого, ние отново се замисляме за Него. Обръщаме се назад, оглеждаме се и какво виждаме - един безкраен низ от забавления и мимолетни връзки, и нищо, което да ни е оставило следа. Изправени пред действителността, ние приемаме факта, че не сме го открили и се примиряваме с това, което ни се предлага в момента. Някои от нас имат късмет и намират известно удовлетворение от човека, когото са намерили, някои дори успяват да се влюбят в него, но винаги остава в главата ни съмнението, дали не сме пропуснали шанса си.

  И все пак има една малка група, които търсят Единствения и дори са превърнали това желание в нещо като фикс идея. Погледната отстрани една такава жена, понякога изглежда отчаяна, дори смешна в очите на другите, но дълбоко в себе си тя вярва на убежденията си и знае, че е права. Тази жена е много по-смела от другата, която се е отдала на живот, защото е имала смелостта да повярва в нещо, което за много хора е чуждо и то не само да повярва в него, ами и да се бори за него. Рискът, който тя поема, е по-голям, защото тя е по-уязвима в любовта и често пъти това ù изиграва лоша шега…

  Дали да търсим Единствения или да си живеем, това зависи само от нас. Истината обаче е, че трябва да се опита и от двете, трябва да живеем така, че когато любовта се появи, да я поемем с отворени обятия и да можем да ù се отдадем изцяло.