- Колеги, всички вие сте добри работници, качествени миньори - започна речта си Иван Къртицата, един от най-старите работници в рудника пред събралото се множество- Всички вие, всеки ден, месец след месец, година след година слизате долу, рискувате здравето и живота си. Вярно е, че сами си избрахме тази професия, но е вярно и това, че очакваме коректно заплащане срещу труда си. От колко време не сме взимали заплата? Седем месеца. Седем месеца получаваме по триста лева аванс и празни обещания. Знам, че вашите семейства тънат в мизерия. Знам, че всички вие пазарувате на вересия в магазините. Знам, че жените ви кърпят чорапите на децата ви. Знам, че сте гладни и знам, че с обещания няма да се нахраните, нито вие, нито вашите семейства - Иван направи кратка пауза, само за да види унилите кимания с глава - Колко пъти ходихме и се молихме? Колко пъти ни лъгаха? Колко пъти слушахме празни обещания? Трябвало да разберем, че фирмата изпитвала временни затруднения. И ние разбрахме, продължихме д ...