24 jun 2005, 18:58

Една история 

  Prosa
2494 0 10
5 мин за четене

    Една история

  Беше Септември,листата падаха бавно и същевременно толкова     красиво.Образуваха един безкраен,загадъчен, жълто-кафяв килим,който придаваше на природата достойно савършенство.Та нали именно Есента беше  един от наи-хубавите и спокойни сезони,сплотяващи любовта,щастието и приятелството.
   Точно по това време и на това място бяха Радостин и Елена.Една влюбена двойка с обещаващо бъдеще,изпълнено с копнежи,трепети и най-вече двама влюбени,кипящи от живот,радващи се на незаменимата си привързаност и любов един към друг. Радостин беше човек,влюбен в моторите.Той самия казваше,че след любимия си мотор поставя наи-скъпата за него-Елена.Всички знаеха,че тази негова страст бе всичко за него той бе посветил всичко на  нея,дори и живота си.     
  Радостин бе красив млад мъж,с кестенява коса,светло-кафеви очи и  видимо добро телосложение.В погледа му се долавяше нотка на силно желание за живот.Искаше да взема от него с пълни шепи се едно беше,като за последно. Елена го обичаше и двамата се радваха на настоящето и крояха планове за бъдещето.Момичето беше красиво,имаше ясно изразени черти на лицето,косата му бе светла,но не и руса.А очите му горяха от желание за живот,бяха тъмно зелени,почти кафеви.Тя беше не повече от метър и шейсет,но това допълваше чара й.Скоро Елена щеше да заварши образованието си и заедно с Радостин щяха да създадат семейството,за което бяха мечтали с години.Щяха да имат деца,които да подхранват силната им любов с годините.Да дочакат късна старост и да бъдат винаги така щастливи,както бяха в  момента.
Дните минаваха,месеците се изнизваха на високи обороти с пълна скорост.Беше двадесет и втори Ноември,Елена бе поканена на Рождения ден на най-добрата си приятелка-Красимира.Естествено Радостин също бе поканен.Както се предполагаше те щяха да са там по точното време и на точното място.Двамата влюбени бяха уточнили всичко и мястото на срещата пред блока на Радостин и часа 8:30.
Дойде денят на "великия купон",както го наричаха всички.Предната вечер Елена стоеше дълго на прозореца и наблюдаваше дъжда,който се стичаше над цялата околност.Гледаше и си мислеше за толкова много неща.В този момент хиляди мисли и минаха през главата.С Радостин бяха приятели от вече близо три години и сериозно трябваше да се замисли,какво щеше да стане след края на учебната година и започването на един нов живот за нея и както следва и за него.Каквото и да ставаше тя знаеше едно,че никога няма да е тя  човека,който щеше да сложи край на красивата им връска.
Дойде и мига на истината беше двадесет и втори Ноември  7:30.Елена вече беше готова,бе с красива,фина и елегантна  рокля,която подчертаваше тялото й и същевременно скриваше по-голямата част от него.На прекрасните й тъмно-зелени очи блестяха сенки в тон с тоалета,а на устните,като заваршек на саваршенството беше сложила кристален гланц с розов отенък.Но когато правеше всичко това,когато се обличаше и гримирваше,тя чустваше някакво странно напрежение в себе си.Нещо я тревожеше и тя неможеше да скрие този факт.Тя тръгна но всички чувства напиращи в нея бяха изписани на лицето й.Самата Елена незнаеше защо се чуства така,но нещо ставаше и това видимо я притесняваше.Вече беше на около две пресечки от блока на своя любим,но вместо радост нещо необяснимо се бе запечатало върху целия й образ.Тя спря автомубила си,защото знаеше че повече неможе да продължи и да иска.Елена тръгна,тя вървеше,но плахо и на моменти забавяше стъпките.Дълбоките й красиви очи бяха напрегнати,но тя не спираше нито за миг.Минаваха и хиляди преживявания през главата като филмова лента,която се превърта назад.Много от тях бяха свързани с Радостин.
Момичето вече почти беше пред блока на момчето,когато нещо в нея прескочи и все едно и казваше,4е е по-добре да не ходи там.Но каквото и да ставаше тя имаше среща и някакви неоправдани чувства неможеха да променят с нищо този факт.Тя вече беше там,странно беше това че почти целия блок бе излязъл отвън пред входа на Радостин.А това беше спокоен квартал със спокоини хора и рядко имаше навалица наоколо.В дъното на тълпата Елена съзря майката на Радостин. В този момент нещо истръпна в нея и тя почувства дълбока празнина.Цялата пребледня и бе ледена на допир.Побягна,когато до обляната в сълзи жена,Елена съзря Радостин,видя своята любов,своя живот-мъртав. Той се бе блъснал на път за вкъщи бързайки за срещата си с нея.Той бе загинал в името на нещата които най-много обичаше и ценеше.На мотора с който е преживял толкова щастливи мигове с мисалта за Елена,да е там с нея,колкото се може по-бързо.
Младото момиче падна на колене до него,лицето му беше обляно в сълзи,хвана ръката на Радостин,за последен път и остави отпечатък върху ледените му устни с една нежна, изпълнена с толкова любов последна целувка.Елена стана и тръгна напред,вървеше бавно,без цел и посока.Около нея имаше хора-но тя не ги виждаше.Майки,близки и познати плачеха-но тя не ги чуваше.Гледаше напред,но само видимо бе така, в действителност тя не виждаше никой.Погледът и бе празен и необясни,сякаш сега и тя беше някаде там при него в пространството,макар и тялом да бе тук.
Една сълза се отрони от красивите й очи,така гореща изпълнена с толкова много любов и хиляди въпроси.Сълзата падаше бавно надолу,като оставяше видим отпечатък по  лицето на момичето.Едва сега Елена можеше да си даде сметка за всички тези,необясними чувства и именно в този миг тя разбра,че любовта е толкова необятна,че тя не е олицитворение на човека до теб,а е нещо много повече.Нещо величествено,което е навсякъде с теб,където и да отидеш.
Елена спря и заплака,толкова искрено,с толкова чувства както никога до сега не е плакала.  
Нима всичко бе просто една мечта?
Нима приживените мигове и желания бяха прото една илюзия?...сякаш не искаше да повярва, че един живот умира с друг.Дали това бе сън...или жестоката реалност...

© МаГи Ст Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много,много ми хареса и в същото време ме разчувства!!
    Продължвай да пишеш все толкова хубаво!
  • Гал Благодаря ама правописа наистина не е добре
    1-во защото го писах мн късно
    и 2-ро го мислих малко, както се казва Online
    поздрави!
  • Наистина докосва, само малко правописа ме поядоса Заради късния час ти е простено, обаче
    Поздрави
  • FALLEN,
    радвам се,че разказа ти е допаднал.и на мене ми се е случвало да имам предчуствие.за шастие може да има някаква виртуална връска, която е пазила приятеля ти.Искрено се радвам за него!!!
    и благодаря още веднъж!
  • Хареса ми.
    Аз вярвам че човек има предчувствия що се отнася за най-любимите му хора. Само преди няколко дни , както си вървях по улицата , изведнъж от нищото се сетих за най-добрият си приятел. Просто името му започна да се върти из съзнанието ми като на въртележка и усетих силно безпокойство , страх , дори ужас .. започнах като луда да набирам номера му отново и отново ,но той не вдигаше ... Изпаднах в паника и дори се разплаках .. вътрешностите ми се свиваха и разпускаха и само се молех той да е добре,повтарях си пак и пак че нищо лошо няма да му се случи , защото аз няма да го позволя ,няма да го преживея още веднъж!!! ... След около 10 минути бях вече в състояние да вървя нормално. А след още половин час той се обади да ми каже , че е имало верижна катастрофа с 3 коли и микробус и той по чудо се е измъкнал, като секунди преди удара е скочил от колата ...
    Произведението ти ме докосна , продължавай в същия дух!
  • Ееее тва е първата ми написана история.Мисля че се получи добре.Едно Голямо БЛАГОДАРЯ на всички ,които ме подкрепяха да го направя.Обичам ви!!!
  • ХахаХахАха Браво Маги .... Хахааха
  • мигличките много се радвам, че ти хареса наистина благодаря
  • МХОГО Е ХУБАВО!!!!накара ме да си спомня за някои неща от миналото!!!това призведение може да накара човек да се разплаче!!!има една малка истина...че истински ценените неща трудно се губят!!!и трудно приемаме загубата ми...!!!!....
  • чак сега виждам толкова много грешки,но снощи като го писах не ги видяхмоляви извинете ме на места вместо "й" съм писала и;жместо "я"-а и също вместо "ъ"-а.много sorry наистина!!!
Propuestas
: ??:??