“В Памет на моят съсед и приятел Христо, който спаси два човешки живота, но при това, загуби своят”
Вълната се разстла мощно върху пясъчния бряг и изми следите, които Те двамата, бяха оставили върху него. Все едно не са минавали никога от тук, заличи ги, както времето заличава всичко около себе си, тъга, болка, радост, и вдъхновение. Всъщност не, вдъхновението няма как да бъде заличено. То оставя трайни следи в сърцата и душите на хората. Пламъкът му изгаря всичко тленно и остава само неговата светлина.
Те минаха по брега прегърнати. Морето милваше краката им, вятърът галеше лицата им, слънцето се радваше на любовта им. А тя, озаряваше съществата им, караше ги да изглеждат неземно. Бяха прекрасна двойка, Той се казваше Христо- висок, леко прошарен, с топли кафяви очи и замечтан поглед, а Тя-Ася, грациозна и лъчезарна, с големи красиви очи и чувствени устни. Двамата спряха за малко, пръстите му се вплетоха в разкошните и коси, а устните им се сляха в дълга целувка. Обичаха се безумно! Л ...