Текстът е написан някъде в края на август и началото на септември
Глухите грохоти на отмиращите гръмотевици озвучаваха местността. Разтърсващата буря, благодарение на която бе напоена напуканата от дългата суша почва, си замина. Навярно и лъчите, които се мъчеше да спусне на потъналата в зеленина земя от огненото Слънце, се изпариха някъде в безкрая и завесата на нощта се спусна. Мрачна идилия облада околността, в която дърветата се сливаха с тъмния фон.
Вдъхновен от дъгата, която успях да зърна с периферното си зрение за един миг и в следващия тя се бе изпарила в небитието, излязох навън, за да се насладя на друго магнетично природно явление. Зениците ми се изпълваха от светлината, която излъчваха ярките светкавици на през няколко секунди. Странно напрежение обзе душата ми, когато излязох от пределите на двора. То бе в следствие на проблемите, които циганката от съседната къща бе направила на мои връстници по-рано през същия ден. Някак си се боях да не ме изкара вън от кожата ми, като ...