Една спокойна вечер

- Ти си КАКВО?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Бяла мечка - спокойно отговори събеседникът му.
- Но... но... но... - заекна котакът и неопределено размаха лапа към мечката.
- А, това ли? - вдигна рамене тя. - Почернях от слънцето и сега имам тен...

- Аз съм черна пантера - нареждаше в този момент Ра. - Един от най-безпощадните и опасни хищници в природата. Малко са тези, които са се заяждали с нас повече от веднъж...
- Давай по същество - прекъсна я Но Щен Вълк.
- Твой ред е да черпиш - изплю камъчето пантерата.
- Не е вярно! - възрази вълкът. - Аз черпих миналия път.
- Не помня такова нещо - каза Ра, обаче едно съмнение я загложди отвътре.
- Не се и учудвам, че не помниш - потвърди съмнението й Но Щен Вълк. - Като се има предвид как се натаралянка тогава...

- Значи казваш, че си бяла мечка - каза Ко Та Рак. - Обаче ти е писнало там на север и си решил да се преместиш на по-топло, но не мога да разбера защо.
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк, който също беше роден далеч на север и също се бе преместил на по-топло, най-вече защото не обичаше да му е студено. Така че много добре разбираше мотивите на мечока, но дали беше така...
- Така и не му хванах цаката на ходенето по леда - смънка Ме Чок.
- ?! - опули се вълкът, който много обичаше да се пързаля...

- Само не разбирам - продължаваше да недоволства Ра, - защо трябва да се брои за черпене такова черпене, което не е запомнено от почерпения?!
- Хъм - изхъмка на свой ред Ко Та Рак. - Ти случайно да си си говорила наскоро с Дърт Пън?
- Да - потвърди черната пантера, а след като се позамисли за момент попита: - А ти как позна?!

- Здрасти, Гар Ван - поздрави новодошлата Ко Та Рак. - Това е Ме Чок, той е бяла мечка.
- Да бе - сви рамене сенчестата, след като отвърна на поздрава. - И сигурно е почернял от слънцето!
- Я?! - възкликна мечокът. - Каква интелигентна дама, веднага се досети за очевидното.
В този момент обаче Гар Ван не беше си сложила най-интелигентната си физиономия...