17 мин за четене
Тази нощ отново не успях да спя добре. Прекарах тъмните часове от денонощието в болежки, мисли за живота и децата, а силните звуци от хъркащия до мен Мирослав бяха перфектното допълнение към разстройващия съня ми коктейл. Макар и с годините да бях свикнала на тези чудни тонове, идващи от дълбините на дробовете на съпруга ми, този път ми се сториха прекалено силни и натрапчиви. Може би беше поради натрупващата се липса на почивка. Чувствах тялото си и цялата си същност уморени. Или пък изглежда наистина остарявах. Надигнах се бавно и полека от леглото и смъкнах внимателно краката си от леглото, опипвайки прохладния под с пръсти. Нахлузих домашните чехли и станах - отново бавно. Старост-нерадост казват хората. Ох, така си беше. Издърпах надолу синята памучна нощница, прикривайки набръчканата кожа по краката си и се затътрих към кухнята. Искаше ми се да можех да вървя тихо и бързичко, както едно време, ала тежестта в крайниците ми бе на друго мнение. Или пък годините. Или и двете в комбин ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse