Събота, 8 сутринта. 1 час до отварянето на портите на аптека ЖИЙОН. Нейде из Вселената се чуваше алармата на китайски будилник за левче, чиято цел бе да събуди спящия маг.фарм. Павел. Ефективността на алармата, както винаги, бе ниска, почти нулева, съпоставима със статистическата грешка при един такъв комплексен и енергоемък процес, като събуждането на Павел. Накратко - Павел закъсняваше за работа, както обикновено. Пръв отвори очи Мизантропът. Аларма не се чуваше. Но пък ясно и отчетливо се чуваше миниатюрното подобие на куче на съседите. Лаят на тази шега на кинологията и селекционерството успя да освободи солидна доза кортизол в кръвния поток, който стимулира Мозъка да си представи разгонен расов бик, опитващ се да създаде поколение на мъничкото пинчерче. Тази представа за съвокупляващи се бик и пинчер се появи изневиделица като кафяво петно върху розовия фон на предшестващия сън.
-Ставай - рече Мизантропът на Тялото-Ставааааай! Айде Мозък, дигай кепенците на Очите и накарай тоя тър ...