Нощта беше обвила с черния си воал черноморското крайбрежие. От лагерите се чуваха весели викове и песни. Само от един от тях не се чуваше нищо.
На пясъка седяха момче и момиче. Бяха Анна и Петър. Те бяха заминали за този лагер, защото на Петър му бяха предложили работа в чужбина и той щеше да замине!
-Обичам те! - каза Анна - Не искам да заминаваш!
-И аз те обичам, но се налага да замина. Тази работа ми е много нужна, за да можем да живеем нормално. Нали ще се върна след 6 месеца?
-Знам, но ще ми бъде много тъжно без теб!
-И на мен, но се налага!
След няколко дена се прибраха в София и Петър трябваше да замине. Анна стоеше на летището, а сълзите се стичаха по лицето и. Самолетът излиташе и тя махна за сбогом. От онзи ден насетне тя не спираше да мисли за него. Всяка седмица му пишеше писма и му описваше подробно всички свои дни. Петър също пишеше.
Един ден той отиде на работа и му съобщиха, че има ново момиче в екипа. Един от колегите му каза:
-Много е красива и много добра!
Но Петър не обърна внимание на тези думи. Когато влезе в офиса си, видя, че на съседното бюро седи непознато момиче. Той се приближи към нея и я попита:
-Може ли да се запознаем, все пак ще работим заедно?
Момичето вдигна глава, погледна го със сините си очи и каза:
-Разбира се, името ми е Катя. Приятно ми е!
-И на мен също, Катя, аз съм Петър!
И повече не си проговориха.
На следващия ден, когато отиде на работа, Петър отново видя Катя и я заговори. Разказваха си за миналото, разпитваха се един друг, смееха се. Той я покани на обяд и тя прие. С всеки изминал ден те ставаха все по-близки. 
Анна не спираше да пише на Петър, но той почти беше забравил за нея, дори не четеше писмата ù.
Неусетно за тези 6 месеца Петър се сближи толкова много с Катя, че се влюби в нея и забрави Анна. Той реши, че ще се прибере в София, за да се сбогува със семейството си и с Анна и ще се върне при Катя.
Една вечер, докато седеше в квартирата си, Петър реши да напише писмо на Анна. В него той искаше да ù обясни всичко. Написа писмото и го запечата, щеше да го изпрати на следващия ден. 
Когато пусна писмото, Петър не мислеше, че може да се случи нещо подобно на това, което се случи на следващия ден в София.
Анна получи писмото и, когато го прочете, изпита болка, гняв, страх! Отвращаваше се от живота!
Когато Петър се прибра от Щатите, реши веднага да отиде при Анна и да ù обясни всичко, но когато стигна до дома ù, видя само хора облечени в черно и с разплакани лица! Позвъня на вратата. Отвори му майката на Анна, но, когато го видя, тя се разплака още повече и му подаде лист хартия, на който той разпозна почерка на Анна. Там беше написано: 
"Мамо, татко, не издържам повече на този свят, изпълнен само с измами и подлости. Животът ми изигра много номера, но това, което Петър стори с мен, беше най-лошото нещо в живота ми! Простете ми и кажете на този, заради когото слагам край на живота си, че го обичам!
ОБИЧАМ ВИ! Ваша Ани"
Същия ден, в който беше получила писмото, тя беше прерязала вените си!
Петър почувства огромна болка, като от забит нож в сърцето! Той влезе вътре, а тя лежеше в ковчега така безжизнена и безмълвна. Петър осъзна каква грешка е направил и, че Катя не може да заличи спомените за Анна. Но вече беше късно!
На следващия ден той купи червени рози и отиде не гроба на Ани. Отиде там и се разплака, както никога досега не бе плакал...