Една вечер в Дивия запад

   Някъде в Дивия запад през 1880 година имало едно новопостроено градче, обхванато от Златната треска. Хиляди се стичали натам, за да изкарат някоя друга пара. И макар че животът на златотърсач и каубой хич не бил лек, хората все пак намирали време да разпускат.

   Именно в такъв момент се развивала нашата история. В градската кръчма, през една топла лятна вечер, всички надигали чашката, танцували и слушали весела музика. Въпреки че само преди минути при дуел бил убит един от градските големци – Бил Точния Мерник, веселбата била в разгара си. Хората възхвалявали победителя – младия каубой Джон, като му измислили прякора Немигащато Око, тъй като в продължение на целия дуел гледал съперника си, без да си затвори клепачите(усилие, което му коствало доста сълзи). И ако не били събитията по-късно тази вечер, вероятно е щял да стане герой на много от днешните уестърни.

   Разбира се, веднага след подвига си Джон Немигащото Око станал магнит за жените, но най-вече за две девойки - Изабела и Есмералда. Изабела била дъщерята на кмета, изключително красива, но за разлика от повечето си връстнички била умна и добра, и именно затова баща и треперел над нея като над писано яйце. Но все пак, поради недоволството на каубоите, решил, че е време да я омъжи. Тя от известно време насам си харесвала днешния победител (макар че преди дуела баща и да не го одобрявал, сега вече с най-голямо удоволствие приемал избора и). Тази вечер те били душата на компанията, прегръщали се, танцували заедно и скоро щели да обявят годежа си.

   Единствено Есмералда, дъщерята на кръчмаря, не била особено щастлива от развитията на обстоятелствата. Макар че и тя била хубавица, Джон Немигащото Око не я бил озарил с любовта си. Е, вярно, че в някои пиянски вечери я е опипвал и целувал, но нещата не отивали по-нататък. Обхваната от ужасна ревност, Есмералда решила, че единственият начин да се омъжи за Джон Немигащото Око бил да отстрани съперницата си.

Празненството щяло продължи поне още 4-5 часа и затова решила още тази вечер да се обърне към намиращото се наблизо индианско племе. Тъй като в таверната било препълнено, тя незабелязано се измъкнала. Първото нещо, което направила, било да се качи горе в стаята си и взела всичките се спестявания и скъпоценности. След това Есмералда излязла от задния вход на заведението, възседнала коня на баща си и потеглила.   

   След дълго пътуване (Есмералда не била сред най-добрите ездачки), тя пристигнала при племето и веднага поискала разговор с вожда. След като обяснила какво желае, старият вожд лукаво се усмихнал и казал :

 – Не е лесно това, което искаш, не върви и да правя услуга на бял човек, но все пак ще си помисля. – След дълго обсъждане със старейшините, или по-точно безсмислено взиране в звездите, говорене с тотемите, игра с огъня и хвърляне на няколко камъка, вождът измислил план за проблема на Есмералда. В замяна на множество жълтици и било обещано, че по-късно тази вечер щели да бъдат осъществени щурм и престрелка в кръчмата, като поводът щял да бъде отмъщение за престъпленията на белите по това време. Така Изабела „случайно” щяла да падне от изстрел. Чувайки плана, Есмералда се усмихнала одобрително и бързо поела обратно.

   След втора серия на некадърна езда, Есмералда незабелязано се върнала в кръчмата. За щастие празненството продължавало все така бурно и тя веднага се присъединила към другите сервитьорки. Всичко било уговорено, но все пак Есмералда трябвало да осигури безопасността на любимия си. Когато Джон Немигащото Око и поискал уиски, Есмералда тайно му сложила приспивателно. Уви обаче, на Джон Немигащото Око алкохолът вече му бил дошъл в повече тази вечер и дал питието на Изабела, която съответно след малко заспала на масата. Виждайки, че е сгафила, Есмералда се втурнала към Джон Немигащото Око в опит някак си да го изведе.

    Но точно в този момент се чули тропане на коне и характерният боен вик, издаван от индианците по време на битка. Първи изстрели изпочупили прозорците. На Есмералда не и оставало друго, освен да се скрие зад бара. Разбира се, след спечеления дуел се очаквало Джон Немигащото Око първи да отвърне на удара. Обхванат и от пиянска самоувереност, той излязъл на улицата, стрелял с пистолета си към приближаващите се и повечето се отдръпнали уплашени, но останали няколко, водени от един също така подпийнал индиански младеж. Размахвайки своята томахавка, той, без да иска, ударил един „уличен стълб“, който в следствие на удара се огънал и паднал на земята. За изумление на индианеца от „стълба“ рукнала кръв, а в същото време се чули жални писъци – това всъщност бил самият Джон Немигащото Око... 

   Това било краят на една несъстояла се легенда, но животът продължил и скоро случката била  забравена. След като разбрала по тежкия начин, че не можело да вярва на индианци(без да сме расисти), Есмералда останала нещастна. Докато Изабела, преодолявайки първоначалния шок, бързо си намерила друг.

                                                                                                                               Следва продължение...