6 feb 2021, 23:53

Едно цяло 

  Prosa » Relatos
569 1 3
11 мин за четене
Съзнанието на Радина бе празно, на практика не функционираше. Няколко тревожни мисли се опитаха да се зародят и оформят, но не успяха. Блаженото неведение не продължи дълго, защото се появи болка. Тя бе настойчива, нямаше никакво намерение да остави покоят да властва.
Радина отвори очи. Всичко наоколо сякаш бе обгърнато от гъста мъгла. Нещо бодеше дясната й буза. Скоро осъзна че това са камъчета. Да, лежеше по корем на асфалта. Но не можеше да си спомни как се е озовала там. Напрегна се, нещо не бе наред.
Над нея се бяха надвесили няколко човека и я гледаха уплашено.
И изведнъж се сети, като по чудо. Пресичаше на пешеходна пътека. Един микробус спря и шофьорът махна с ръка – подканяше я да мине. Тогава Радина укори крачка. Но иззад микробуса изникна кола, която се движеше с висока скорост. Последният й спомен бе от скърцането на спирачките и блестенето на емблемата. Ударът сложи точка на всичко и настана мрак.
Радина се уплаши, но не за себе си. Да, вероятно бе пострадала сериозно, но ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??