16 mar 2020, 15:14

Едно ново начало

  Prosa » Relatos
1.4K 1 6
2 мин за четене

– Ало?

– Ти ли си?

„Много съм тъпа! Че кой може да е?!“

– Аз съм.

– Какво искаш?

– Да ти кажа, че те обичам.

„Опссс!“

– И какво очакваш от мен?

– Да ми простиш.

„Маро, бъди мъж!“

– Абсурд! Има неща, които не се прощават.

„Това пък от къде го измислих?!“

– Права си. Съжалявам, че те нараних. И аз никога няма да си простя.

„И аз сега какво да кажа?“

– …

– Ало?

– Да?

– Искам да знаеш, че те обичам от цялата си душа. Не знам как ще живея без теб. Никога няма да те забравя и ще страдам до края на дните си. 

„Малеее, това къде го е прочел?! Не вярвам сам да го е измислил.“

– …

– Чуваш ли?

– Чувам.

„Май се разрева?!“

– Ало?

– Да?

– Плачеш ли?

– Не, не… просто не зная какво да кажа.

„И аз не знам.“

– Добре де, разбирам, човешко е да се сгреши. Пък и след като сам осъзнаваш…

– Моля те, прости ми!

„Реве като магаре!“

– Моля те, прости ми!

„Наистина ме обича.“

– Успокой се!

– Не знам как ще живея без теб!

„Така никога, никой не ме е обичал!“

– Къде си?

– Пред вашия блок.

– Качи се и влез! Не звъни, вратата е отключена!

 

– Ало?

– Да?

– Вратата е заключена.

– Не е възможно. Изчакай малко! … Нали ти казах, отключена е! Ти къде си?

– Пред твоя апартамент.

– Защо не те виждам?! … На кой етаж си?

– На седмия.

– Миличък, нашият блок е на пет етажа.

 

Той: „Много съм тъп!“

Тя: „Трябва да направя нещо!“

 

– От София ли си?

– Не, от Варна.

– Далече е.

– Не, не е далече.

– Далече е.

– Не е.

– Да не спорим!

– Добре!

– И сега какво?

– Имам предложение.

– Добре… съгласна съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мильо Велчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ново начало на връзката, объркани апартаменти, изведнъж ни в клин, ни в ръкав различни градове. Така не се разбира какво е искал да каже авторът и каква е връзката с темата. Затова свалям произведението от участие
  • То не само е ново начало, но и разказ с неочакван край! Успех!
  • Г-н Мильо, постоянната пряка реч поражда леко недоразумение относно целите и оправдава една единствена - борбата на Сократ срещу софистите. Според мен е хубаво да има и "леко" описание зад пряката реч, за да оправдае новото начало. Благодаря за разказа!
  • Това е за раздел поезия Успех и благодаря за усмивката!
  • Нищо не разбрах

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...