Едно ново начало
– Ало?
– Ти ли си?
„Много съм тъпа! Че кой може да е?!“
– Аз съм.
– Какво искаш?
– Да ти кажа, че те обичам.
„Опссс!“
– И какво очакваш от мен?
– Да ми простиш.
„Маро, бъди мъж!“
– Абсурд! Има неща, които не се прощават.
„Това пък от къде го измислих?!“
– Права си. Съжалявам, че те нараних. И аз никога няма да си простя.
„И аз сега какво да кажа?“
– …
– Ало?
– Да?
– Искам да знаеш, че те обичам от цялата си душа. Не знам как ще живея без теб. Никога няма да те забравя и ще страдам до края на дните си.
„Малеее, това къде го е прочел?! Не вярвам сам да го е измислил.“
– …
– Чуваш ли?
– Чувам.
„Май се разрева?!“
– Ало?
– Да?
– Плачеш ли?
– Не, не… просто не зная какво да кажа.
„И аз не знам.“
– Добре де, разбирам, човешко е да се сгреши. Пък и след като сам осъзнаваш…
– Моля те, прости ми!
„Реве като магаре!“
– Моля те, прости ми!
„Наистина ме обича.“
– Успокой се!
– Не знам как ще живея без теб!
„Така никога, никой не ме е обичал!“
– Къде си?
– Пред вашия блок.
– Качи се и влез! Не звъни, вратата е отключена!
– Ало?
– Да?
– Вратата е заключена.
– Не е възможно. Изчакай малко! … Нали ти казах, отключена е! Ти къде си?
– Пред твоя апартамент.
– Защо не те виждам?! … На кой етаж си?
– На седмия.
– Миличък, нашият блок е на пет етажа.
Той: „Много съм тъп!“
Тя: „Трябва да направя нещо!“
– От София ли си?
– Не, от Варна.
– Далече е.
– Не, не е далече.
– Далече е.
– Не е.
– Да не спорим!
– Добре!
– И сега какво?
– Имам предложение.
– Добре… съгласна съм.
© Мильо Велчев All rights reserved.
Успех и благодаря за усмивката!