Бях забравила тази фраза "усмихвай се, защото не знаеш кой може да се влюби в усмивката ти". Бях забравила как се усмихвах преди и колко щастлива бях. Бях забравила малките неща, които преди правеха моя свят красив и добър, дори когато всичко беше объркано. Бях забравила как се радвах като дете и как моята душа летеше. Забравено беше и усещането на лекота на чистота в моят храм. Покрити с прах бяха и щастливите спомени, онези, които ми напомняха защо съществувам. Бях забравила усещането да докоснеш някой с нежност и да му кажеш колко много той значи за теб. Всичко хубаво беше забравено. До онзи миг. Този миг, който погреба злобата, мръсотията и всичко лошо, което ми се беше случило. Всичко светло и хубаво се върна. Върна се чувството за лекота в мен. Върна се любовта към деня, любовта към усмивката и стремежа да карам всички около мен да се чувстват важни. И всичко стана така светло и прекрасно в момента, в който си тръгна ти. Бях погълната от теб, ти дойде и ме превърна в същество, което мразех. Бях обсебена от идеята за теб и за това как да те върна. Колко е странно, мислех, че ти си моето щастие и че с теб се чувствам истински жива. А всъщност ти подтискаше всички мои сетива и ме поглъщаше. Казваше, че си добър, ала не си. Не казвам, че си лош човек. Но има два вида добри хора. Едните са добри, защото правят услуги на хората и забравят за себе си и чувстват удовлетворение. Другите също  правят добрини, но те никога не забравят кое е истински важното и как да покажат на истински  хора около тях, че са значими. Ти си от първите.Ти правиш много добро на хората, но правиш на хора, които след време ще си тръгнат, а забравяш за онези малцина, които наистина са около теб. ТИ се грижиш за други, за сметка на приятелите ти. Понякога не е достатъчно да кажеш: да, знам, такъв съм. Това не променя нищо. Може би го казваш дори ей така. По-важното е да го осъзнаеш. И аз съм добра на думи. Но по-трудно е да го покажеш. И не ти казвам това с намерение да се обидиш и да си кажеш: Боже, колко съм тъп и колко глупаво постъпвам. Не те съдя, но искам да го осъзнаеш и ако решиш, че така ти харесва, продължавай. А пък ако си кажеш, че не се харесваш, промени се. Никога не е късно да направиш правилното нещо.  Моята любов към теб не е изчезнала, но тя се трансформира в любов, която грее душата не с нейния пламък, а със щастливите спомени за нея.

    Искам да ме видиш сега. Да ми се усмихнеш и да ми кажеш, че се радваш за мен. Ала това няма да стане, но ще продължавам да се надявам да ми го кажеш един ден. Защото сега аз съм онзи човек, който обичаше всичко и всички, но сега мисля и по друг начин. Аз продължавам да се променям и развивам, но не забравям уроците на живота, любовта към всичко и усмивката, която показва моята същност. И помни моя съвет. Усмихвай се, защото не знаеш кой и кога ще се влюби в усмивката ти. Обичам те!