Еднообразието

ЕДНООБРАЗИЕТО

     Дядо Манол е седнал в тревата под старата ябълка. В топлия юнски ден пеперуди танцуват в зеленината край него. Внучето му Милко изглежда се бе отегчило от играта си и отива да седне при дядо си в тревата. Пита го:

     - Дядо, какво те е измъчвало най-много през дългия ти живот?

     - Много е препатила главата ми през всичките ми 89 години. Познавам и глад какво е, и болести, раняван съм тежко на фронта, и тежка работа съм вършил. Но най-много ме е измъчвало еднообразието. Дойде ли еднообразието  в дните ти, загубен си. Нищо не отегчава така, както то.

      - И на мен ми дотегна любимата ми игра. А от какво си бил най-доволен в  живота?

       Дядо Манол изгледа продължително момчето, усмихна се едва доловимо под мустак и след кратка пауза отвърна кратко:

      - От еднообразието.

       Милко остана много озадачен от този отговор.

      - Шегуваш се, нали? Аз те питам сериозно, а ти...

      - Ни най-малко не се шегувам. Най-сериозно ти отговарям. Еднообразието самò по себе си не е нито добро, нито зло. Зависи как гледаш на него. Ако не си целеустремен, то те изтощава и уморява. Ако са ти омръзнали движението и  промените, то идва като балсам за душата. Носи покой и сигурност с повторяемостта на нещата. Но не забравяй, че това, което се повтаря многократно, ти позволява, ако се концентрираш в него, да го проучиш, да откриеш тайната на живота в него.

     - Говориш някак неясно. Каква тайна си открил ти в еднообразието?

     -  Най-голямата. Че то е средата, в която се ражда разнообразието, че от него произлизат всички елементи на многообразието. Трябва обаче да имаш очи да го видиш. В повторяемостта на нещата откриваме закономерностите на живота. Нима хората си приличаме? Гледаш го, все човек, но всички сме толкова различни. Има дни, които привидно си приличат, но ако започнем внимателно да ги анализираме, ще видим, че все пак в тях има много съществени разлики. А дори и да са съвършено еднакви, което на практика е невъзможно, различието ще дойде оттам, че ние по различен начин ще ги преживеем. Разбираш ли сега?

     -  Да, започвам да разбирам. Затова ще отида да поиграя отново играта си, като този път ще опитам да погледна на нея по друг начин. Благодаря ти, дядо, че ми обясни.

     И момчето изтича да поднови играта, а дядо Манол прекъсна хода на мислите си, защото те го изморяваха. Той се отпусна и се отдаде на тихото съзерцание на красотата на живота около него.