Ефремилия, Керемергиева по майка, никога не прие фамилията на мъжа си Златохрист Бурханларски, защото смяташе, че е нелепа и не подхожда на името ѝ. Това ѝ решение издигна между тях тънка, но видима стена, която с годините се превърна в тежка и видима ограда. Златохрист Бурханларски се обиди, но заради къдравите ѝ черни коси, тъмни, дълбоки очи, малкото кръстче и  стройни крака, той бързо капитулира и каза: „Да“. След това много пъти му се налагаше да казва „Да“, въпреки генералните различия и разминавания, но заради къдравите ѝ черни коси, тъмни, дълбоки очи, малкото кръстче и  стройни крака, той бързо капитулираше. На десетата година от брака им, Ефремилия все още твърдеше, че не иска да има дете, тъй като няма да отива на фигурата ѝ. Според нея детето разваля  визията на жената и я превръща в ходещ крясък, тичащ паникьор и истеричен смях. Тя беше категорична, че детето ѝ, ако се появи такова, след казването на тези думи, тя чукаше на дърво, дърпаше си ушите, плюеше три пъти през рамо, няма да носи фамилията Бурханларски. Той беше категоричен, че синът му, защото той беше убеден, че ще има син, а ако се родеше дъщеря вината щеше да бъде нейна, ще носи фамилията Бурханларски.

На десетата година от брака им Златохрист все повече започваше да казва „Не“, въпреки къдравите ѝ черни коси, тъмни, дълбоки очи, малкото кръстче и  стройни крака. На десетата година от брака им Ефремилия започна да подозира, че наследствеността и изменчивостта не са само термини в генетиката. Приликите на Златохрист с баща му ставаха все по-големи — той се превръщаше в безкомпромисен деспот. Вместо милите, деликатни думи, с които в началото я приласкаваше, сега все по-често чуваше, че не заслужава милувка, че не е достойна за неговото внимание. Той, разбира се, смяташе, че е в правото си, защото имаше за пример майка си. Всеотдайна жена, дарила баща му с 10 деца, някои от които негърчета и китайчета. Майка му, която бе посветила живота си на децата и съпруга си, не само бе внесла цветово разнообразие в децата, но и никога не бе изневерявала (така твърдеше, когато баща му я биеше). За негърчетата имаше теория, че са наследствени гени от пра-прабаба, която на младини е имала отношения с представител от тази раса. За китайчетата нямаше обяснение, както и продавача на зеленчуци Xiu-Mei.

Баща му твърдеше, че боят не възпитава, а изгражда и беше прав, защото майка му бе строга, взискателна свекърва, която всяка вечер оправяше леглото на младоженците, проверяваше праха по мебелите, инспектираше измитите чинии и опитваше яденето на снахата, да не би е да е прекалено солено, топло или люто. Излишно е да се споменава, че всичките тези 10 години съвместен живот те деляха с майката и бащата на Златохрист Бурханларски, както и с част от разноцветните му братя и сестри. Към края на десетата година семейното ложе на Ефремилия Керемергиева и Златохрист Бурханларски утихна, защото Златохрист не виждаше смисъл в това да се отдават на низки страсти ако няма да се възпроизвеждат. На Ефремилия Керемергиева ѝ се наложи да намери заместник на вечно казващият „Не“ Златохрист Бурханларски.  За продавача на зеленчуци Xiu-Mei и дума не можеше да става, макар че изглеждаше много добре, но никой не знаеше годините му. Можеше да е на 30, но спокойно можеше и да е на 80. На кого му е притрябвало да се чуди с дядка ли спи или с младеж в разцвета на силите си, а и родствената връзка бе прекалено видима.

Ефремилия Керемергиева насочи усилия към човек на име Аделаид Димитров. Първата ѝ мисъл, когато се запознаха бе, че с удоволствие би носила неговата фамилия, но за него това нямаше никакво значение. Бохем, оперен певец и вариететен актьор, той обичаше силното вино, вкусните храни и леките жени (все клишета). Тя го покори с къдравите си черни коси, тъмни, дълбоки очи, малкото кръстче и стройни крака.

Класическа история. Връзката им продължи почти десетилетие. Не се отличаваше с нищо особено затова няма да се спираме прекалено дълго на нея.

На 20-та година от брака на Ефремилия и Златохрист, последният се чудеше, защо нито веднъж не я беше набил. Виждаше добрият резултат от примера на баща си - майка му – всеотдайна, отдадена и жертвоготовна. А тази  до него, суетна, сопната, искаща, искаща, искаща. Поне едно дете да му беше родила пък дори и да не е от него. Една красива, майска утрин, Ефремилия обърка куску́са с буквички (дребни макаронени фигурки под формата на букви) и сервира на благоверният си закуска със слепнали срички и думи.

Златохрист се ядоса, макар вкуса и на двете да бе почти сходен, но формата, проклетата форма го разгневи до неузнаваемост. Той запокити купата към стената и докато по стената се свличаха неясни, тестени изречения, той със сарказъм заяви, че закуската била досущ като нейните, всекидневни брътвежи. Блудкава и безвкусна. На 20-та година от брака си Ефремилия реши да замлъкне завинаги. Намери се много отзивчив лекар, който отдавна се възхищаваше на къдравите ѝ черни коси, тъмни, дълбоки очи, малкото кръстче и стройни крака, който установи че тя е загубила гласа си в следствие на парализа на гласните връзки и ларинкса или така наречената ларингоплегия. Следващите 10 години никой не разбра, че тя е замлъкнала.

Последваха години на спокойствие, което Златохрист Бурханларски оценяваше високо. Ефремилия все повече заприличваше на майка му. Тиха, мълчалива, след нейното присъствие оставаше само спомена за влачещите се поли по дървения под, тихи стъпки и суетня. За Ефремилия нямаше никакво значение, как се възприема мълчанието ѝ, защото я вълнуваха далеч по екзистенциални въпроси. Как през средновековието са ставали призори, ако са нямали будилници, които да ги събуждат. Ако спасено от глад сомалийче, напълнее след това, дали минава на диета. Толкова скучно ли му е било на Уилям Гладстон, че да се захване да изчислява броя на споменавания на всеки цвят в книгата на „Одисея“ на Омир. Тя също се зае да го направи и подобно на Уилям Гладстон установи, че черният се среща почти 200 пъти, белият – около 100, а останалите цветове много по-рядко, червеният е описван 15 пъти по-малко, а жълтият и зеленият – 10.  А синият цвят липсва изцяло, цвета на морето е сравнен с тъмно вино. С това се занимаваше Ефремилия през последните години, а през това време свекъра и свекървата ѝ преминаха от другата страна. Останалите деца се разпръснаха по света, кое да търси корените си, кое късмета си. В къщата останаха тя и благоверният ѝ Златохрист, който все повече се затваряше в себе си. Превърнал се бе в сянка на собствената си обида, беше щастлив, че най-после не му се налага да чува брътвежите ѝ, за които дори нямаше спомен как са звучали. Тишината и спокойствието така бяха превзели ежедневието му, че и най-малкият шум го караше да подскача, и да се стряска. Бе покрил с плътни килими подовете, за да не се чуват стъпки, всеки диван, стол, врата, чекмедже, скрин, шкаф бяха смазани. Прозорците бяха плътно затворени и изолирани, за да не се чува шума на улицата. Спяха в различни спални, на различни етажи, за да не чува дишането ѝ нощно време. Тя онемя, а той сякаш загуби слуха си.

Всяка вечер в 20:00 той излизаше от дома си и се прибираше точно в 00:00. През това време тя продължаваше с практиките си с Аделаид Димитров, който в крайна сметка успя да разбие сърцето ѝ на малки съставни части. Приключиха тихо и без думи, но тя така и не разбра, че всяка вечер от 20:00 до 00:00 Златохрист не бе в дома им. В края на тези изпълнени с напрежение, тишина и динамични събития 10 години Златохрист Бурханларски се изправи пред нея с пълното и ясно съзнание да ѝ каже две думи и да приключи веднъж завинаги с присъствието ѝ. Изправи се пред нея, докато тя броеше за пореден път цветовете в Одисеята на Омир, отвори уста, хвана се за сърцето и падна въ̀знак върху мекия килим. Тук трябва да отбележим, че тя не забеляза това падане, тъй като килимът бе толкова дебел, че не се чу шум. Следователно може би, час-два по-късно, когато тя стана от фотьойла, за да остави книгата, се спъна в безжизненото му тяло. Докторът, който бе диагностицирал мнимата ѝ болест, установи инфаркт. Също така заяви категорично, че ако час-два по-рано се бяха обадили, е можело да бъде спасен.

Проклети, меки килими, проклета тишина, проклето мълчание. След погребението Ефремилия Керемергиева се качи в спалнята му, за да прибере вещите и даде за благотворителност вещите му. Под леглото му намери 2000 тетрадки изписани с едно и също:

„Да беше ми родила дете, дори и да не е от мен.“

Изчете ги всичките, докато в 2000-та тетрадка на последния ред не прочете: „Мимето ми роди прекрасен син. Ще носи фамилията ми с гордост. Време е да сложа край“.

***

Всяка сряда пред дома на Мимето хората поздравяват Ефремилия Керемергиева, която гледа към двора ѝ с лека усмивка, а малкото момченце, копие на Златохрист Бурханларски, се чуди коя е леличката с къдравите, бели коси, тъжни, големи очи, малкото кръстче и стройни крака.