OlesyaNikolova
47 el resultado
Денят приличаше на прясно разсипана бяла, блажна боя. Плътни, вади задуха се стичаха по сградите и улиците, а слънцето наподобяваше размазан пръстов отпечатък. Тук- таме проблясваше светлина, която режеше облаците на две, но бързо потъваше между тях. Дъждът падаше като камъни сваровски в празна, кри ...
  474 
Има хора, които се запечатват в паметта като тапет, залепен с хелметекс. Нямат сваляне, нямат забравяне. Може да се разруши стената, да се разруши живота, но те ще останат. С такъв спомен се боря вече година и колкото, и време да минава, той изплува като кичозна стена в сутерена на многоетажен блок. ...
  439 
Имам щепсел търся си контакт.
Имам ютия, търся си дъска за гладене.
Имам нови очила, търся си погледа.
Ето нещо, което не се вижда всеки ден. Мъж лежи в локва, до него три гумени мечета се блъскат от капките дъжд, а прясно мляко се разлива в калната вода. Мъжът лежи в смес от мляко с какао. Той е уб ...
  377 
Всеки странник си има любимо място, в което да се приюти, когато гарваните заграчат в небето, събиращи се на ята, отнасяйки черни облаци в неизвестна посока, за да пренощуват на топло.
Моето бе кръчмата на Кокона – Вангелуда.
От кратките ѝ, но подробни истории знаех, че са я кръстили Кокона, защото ...
  466 
Ефремилия, Керемергиева по майка, никога не прие фамилията на мъжа си Златохрист Бурханларски, защото смяташе, че е нелепа и не подхожда на името ѝ. Това ѝ решение издигна между тях тънка, но видима стена, която с годините се превърна в тежка и видима ограда. Златохрист Бурханларски се обиди, но зар ...
  543 
Сънува, че е ръждясала секретна игла.
Невъзможността да се затвори бързо и с лекота да пробожда, я караше да се срамува не само от ръждата, но и от произхода си.
Събуди се като мръсна хавлия, в долнопробна стая на крайпътен мотел. Току-що я бяха захвърлили след употреба. Беше попила няколко потни те ...
  858 
Rh (-) Резус фактор отрицателен
Аз съм с много рядка кръвна група – Rh (-). Сприятелявам се с хора, които често ми казват, че съм от тяхната кръвна група, но аз знам, че мога да им дам, но те на мен - не. Въпреки това какво е приятелството ако не сме от една кръвна група и сърцата ни не туптят в еди ...
  447 
  869 
Има дни
Има дни, в които ми е все тая.
Гол охлюв се влачи мазно по нервната ми система и оставя видими, слузести следи. Мирише на терпентин. Оставя петна по дрехите ми и лошо предчувствие в душата.
И ми е все тая, защото съм лудичък и полудявам все повече.
Лудост е да виждам! ...
  420 
Общуваме с хората, сякаш сме в купе на пътуващ влак. Споделяме всичко, късаме душите си и раздаваме по малко парченца на всеки, седящ в купето, после се надяваме влакът да спре и повече никога да не ги видим. За някои оставаме с добри спомени, а други възприемаме като сбъднат кошмар.
Все по-често об ...
  363 
Идвам със сенките, бягам нощем, движа се сам, сред зеленикави нощни дървета, сред вой на подивели, неспящи кучета. Бягам бързо, движа се тихо, убивам безкомпромисно. Знам, че имам правото да отнемам. Не се отличавам сред тълпата. Идвам неканен и си тръгвам сякаш след неспокоен сън. Дарявам вечност и ...
  981 
ЧАСТ 1
Тя погледна към него с влажен, премрежен поглед. Пеперудените очи затрепкаха сякаш ще отлетят всеки момент. Желето, в което се бяха превърнали краката й, се разтресе в конвулсии, на които само Хълк би завидял. Той направи още 20 лицеви опори, 30 коремни преси, 100 набирания, изля върху себе с ...
  477 
Веднъж кифла от знатен хлебен род, била споходена от муза и започнала да пише. Мацала, мацала с мармалад и течен шоколад по белия лист. Мацала желирани истории за ягодови, сладостни страсти, истории за розови пасти. Приятелките с наслада облизвали листовете и мечтаели, тайно от другите, да им се слу ...
  347 
Касида и нейното раждане
Преди много, много години, когато хората живеели в мрак и не можели да говорят, на земята се родило чудато дърво. В началото то било мъничко и слабичко, но се различавало от другите дървета с яркозеления си цвят, а нощем на лунна светлина - сияело. Минали години, дървото изр ...
  659 
Иван Сотиров си имаше всичко необходимо, за да живее добре, освен спомени и желания. Той беше рибар и това изчерпваше цялото описание. Ако останалите имат мечти и желания, той имаше мания. В гардероба му, освен сивия работен костюм, се помещаваха безброй одежди, предназначени за всякакъв вид сезонен ...
  411 
Ако в жената няма поне малко кич, не мога да я възприема. Трябва да има малко фънк, джънк, дринк и дрън.
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...
  510 
Самотата e мръсница. Самотата е скука. Не чувствам ръката си, не чувствам сърцето си. Самотaта е курва. Тишината е приятел. А защо ми е мъчно и болно?
Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши.
Просто здравей, просто - как си?
Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. ...
  486  11 
Ослепявам. От очите ми са останaли малки цепки, а някога с тях виждах цветове, претворявах светове, говорех.
Постоянно ме преследва детско лице. Виждам го в икони, виждам го в картини, виждам го в картички, но никога по улиците. То е мило, с буйни коси, големи несъразмерни очи и ме гледа. Винаги си ...
  395 
Ставам сутринта от дълго, протяжно и нахално звънене. Няколко крачки ме делят от убийство. Представям си как отварям вратата, хващам нещото, кацнало на звънеца и му извивам така главата, че след това, освен на жираф, на нищо друго няма да прилича.
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...
  578 
Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръ ...
  417 
Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ...
  516 
С дяволa отдавна си хортувахме. Пийвахме, хапвахме, чувствахме се еднакво добре. Една вечер, предизвикани от бурните овации на алкохола, той предложи да купи душата ми. „Беден си, нещастен и самотен, за какво ти е таз душа?“ – ми каза той.
Позамислих се над битието си, пък си рекох, ми тъй де, защо ...
  344 
Униформата все още ѝ ставаше, макар че я получи преди 10 години. Миришеше на карамел, кафе и пури. Харесваше ѝ съчетанието на синьо и бяло. Това я караше да се чувства чиста, въпреки че вечер я сваляше с отвращение.
Ходеше с радост на работа, облечена в уханната си униформа, за да може по цял ден да ...
  460 
Небето, грозно, простираше непраното си бельо. Парцаливите облаци покриваха сивите блокове. Черни гарвани се изнасяха на ята, избягвайки веещите се парцали. Дърветата клатеха сухи, оголени клони. Едвам дишах. Напоследък всичко ме задушаваше.
Застанах на ръба на покрива, мястото на което самоубийците ...
  429 
Зачел съм се в изгубеното. Прехвърлям странни сенки, стоящи в ъглите. Прескачам черни точки на раздяла, сипвам по малко мастило за да продължа нататък.
Зачел съм в неизречимото. Изучавам мълчаливи кукли, разтварящи пластмасова уста без звук, крадат от въздуха, поят го с ацетон.
Зачел съм се в думи, ...
  340 
Самочувствието ми е ниско 1,85. Ходи със скъсани обувки дори и през лятото. Не обича да се бръсне и къпе.
Най-често може да бъде видяно да пие бира на някоя пейка и да се чуди, ако гъбичките на краката се излекуват, ще може ли най-после лятото, да носи джапанки.
Евтини са!
По 5 лв. се намират.
Изтър ...
  514  13 
Туп, туп, туп, помислих, че някаква топка се търкаля по стълбите, но .....
Отново туп, туп, туп, излязох в коридора, за да видя кой си играе с и без това обтегнатите ми нерви.
Отворих дървената врата, която изкрещя в сумрака.
Туп, туп, туп. Запалих мъглявия поглед на лампата, която едвам пускаше све ...
  422 
Тази сутрин се събудих в стар и износен джоб. Направо се ужасих от малката дупка, през която ако не се бях залепила за дъвката, можех да падна всеки момент.
Представях си как падам надолу, отчаяно опитвайки се да се хвана за космите на крака и накрая пропадам в чорапа. А ако ходи бос? Направо ще ме ...
  544  11 
Четвърти ден ушите ми пищят и единственото, което чувам, са думите на среднощния ми посетител. Бих се заклел, че е някой велик писател, класик, ако не беше аргото и лошите обноски. Нахълтва призори, когато сънят е най-крехък и чувствителен, и крещи: „Ако буквите са пулс, а думите сърце, дали разказъ ...
  573 
Чисто хипотетично вятърът довя бележка изписана с тъга, в нея се молеше за помощ. Ягодите на съседката били обрани. Чисто хипотетично отидох да разследвам кой го е направил. Чисто хипотетично се оказа малко сираче, което освен супа, хляб и боб, никога не бе яло такива интересни неща, които растат от ...
  346 
Живеех заобиколен от дебели решетки и ръждиви пирони. Дебелите решетки на усещането, че не съм желан никъде и ръждивите пирони на многото ми комплекси.
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...
  576  10 
Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...
  528 
Вчера изгубих часовника си. Малко преди това спря внезапно. Секундарника хълца, хълца и реши, че му е достатъчно. Всичко това се случи, докато се молех времето да мине по-бързо, тъй като бях на най-скучната среща в живота си. Дамата ми опъваше с вилица спагетите, сякаш наново ще ги приготвя, а винот ...
  434  12 
На улица „Задънена” се намираше малко кокетно магазинче с помпозното име: „Сбъднати желания”.
Прокурорът Ричард влезе в магазинчето с цялата си тежест. Тежаха му годините, мрачното, черно куфарче с делата за целия месец, обувките с дебела подметка, възпълния корем и жегата, която се спускаше изпод ш ...
  387 
„Болката винаги се крие два пръста под сърцето, под подкожните мазнини. Просветените наричат това дебелокожие, аз го наричам затлъстяване на съзнанието.
Срещам нечистоплътни души, отразили се върху лицата.
Въпрос, чийто отговор искам винаги да е утвърдителен: „Сама ли си?“
След него винаги разпитвам ...
  603 
Вятър в косите, пепел в очите, викове в ушите...
Това бе само една малка част от дискомфорта на сутришното ми тичане.
Фактът, че няколко пъти си изкълчих крака, смазах хрущящи, мазни неща с неясен произход, не ме отчая.
Притесни ме, че заради тежкото ми дишане, няколкото подобни на мен ентусиаста, и ...
  441 
Сред острова на самотата, там където душите покорно се отдават на безкрайността и вярата, монахът спеше неспокойно. Спомени за отминалото нахлуваха в съня му. Смееха се, подаваха му чаша вино, пушеха с него, събличха го, но той се дърпаше ужасен.
Мяташе се в леглото сякаш не му достигаше въздух, дър ...
  919 
Бях си забравил чувството за хумор в багажника на колата и отивах да си го взема, когато пред мен изкочи странно недоразумение. Ухили се насреща ми, сякаш щях да го водя на романтична вечер с цел предложение за брак.
Тъкмо се канех да го отпъдя, но се сетих, че съм оставил целия си арсенал от обидни ...
  934 
Докато ти спеше, един трамвай ми намигна, четири черни котки ме гониха, за да ми пресекат пътя и един „легнал” полицай си подаде оставкaта и ме накара да се смея през сълзи, защото никога не бях виждал толкова много усилия някой да се изправи.
Докато ти спеше, трябваше да се преборя с няколко корупц ...
  629  12 
Фифи приключи последните редове на превода, въздъхна доволно и реши, че следващите няколко часа ще се поглези.
Облече красива рокля с испанска дантела, която едва покриваше пищния ù бюст.
Извивките на сочното ù тяло нежно побутваха роклята във формата на арфа. Гъстата червена коса, падаше тежко върх ...
  1028 
Propuestas
: ??:??