3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошмар.
-Идвам... не можеш да избягаш...
- Съжалявам!- изкрещяотчаяно егерът.
После тънък звук премина през тъмнината и надви воя на вятъра. Стържене? Слабо... засилващо се. Тализ вече спря да обръща внимание на сините очи. Какво е това? Не беше от съня. И той разбра какво е, а с това по гърба му премина нова вълна на паника.
- Не и...- развика се яростно.
***
Чевръстко бутна вратата с количката си и влезе в стаята. Мъжът със странните сиви очи беше седнал на края на леглото си. В краката му имаше локва изсъхнала кръв. Пеперуди запърхаха в корема на Чевръстко. Той примигна няколко пъти, да не би да сънува, но не- всичко си беше истина. Младежът блъсна количката напред и накара Джефри да престане ...