Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо...
Не говоря за abv поща или msn.
Истинско писмо, лист хартия с написани букви с химикал...
Добре, че са тези брошури от picadilly, че поне веднъж месечно да отварям пощенската си кутия, за да не хване паяжина...
Ех... само ако знаеш откога не съм виждала деца да играят пред блока...
Къде отидоха гонките, играта на федербал и ластик... стражари и апаши и дама...
В днешно време децата играят само на CS, LOL, Sims...
Какво е "Sims" ли? Ами правиш си къща, създаваш си семейство... Имаш колкото си пари искаш. Имаш и всичко, от което се нуждаеш, само с едно щракване на мишката.
Ех, как ми липсват усмивките...
И не говоря за емотиконката "smile" в skype, а за истинските усмивки и сълзите от радост.
Как ми липсват и милите жестове...
Не плюсовете или "Хареса ми" в пореден сайт...
Губим си времето с този пуст интернет...
Както и аз сега, щракайки умело върху клавиатурата... Както и ти, скъпи мой читателю, зачел се в поредната ми творба, която смело "Публикувам".
Колко малко ни трябва, за да бъдем щастливи ТУК... ако мога да се изразя по някакъв начин, то ще да е с емотикона "Happy"
© Александра Todos los derechos reservados