Насядахме около масичката. Пред нас остатъка от водката и нещата за ядене.

- Водката , културно от чаши или направо от бутилката, като пияници - не спираше смеха си тя - Хайде от бутилката. Никога не съм пила така, ще мога ли...

Надигна шишето, пийна изглежда повече и се закашля, захълца, очите й се насълзиха.

- Успях ли, изглежда не,... ще опитам отново - надигна шишето и пак същата история - Я опитай ти.

Как да й кажа, че вече съм опитвал когато тя беше увита в мокрите чаршафи, ще се правя на артист, по-забавно ще е.

- Мда, защо да не пийна една глътка, защото бързам за някъде ли - подходих хумористично -  С чашката си по-спокоен.

Надигнах, прецедих  малко през зъби, преглътнах. Отново повечко, стана си смешно за импровизирам и се закашлях

- Не ставаме за пияници, имам чаши - авторитетно заявих

Разсипах по чашите, кратки наздравици и отпихме.

- Бях започнала ''знаеш ли Петро'', но ти каза да не говоря и да дишам през носа, и го оставих за по-после. И  ето това после, дойде

Пое си въздух, гърдите й подскочиха в моята  тениска.

- Знаеш ли, тук дойдох запленена от идеята, наистина ли човек може без съвременните технологии. Не убиват ли тези технологии човешкото у хората, как комуникираме помежду си, с СМСи, съобщения по Скайп, Вайбър, имейли...

Е, експериментът ми допадна, макар  и да се вижда страшничко, в смисъл, че загубваш връзка с един свят, който да вчера е бил част от теб самият. Какво губех, нищо. Просто бягство , бих го нарекла. Имах сериозно момче с което се опитвахме да съградим бъдеще, успешна и добре платена кариера, семейство, деца, да се радваме на живота. Но се оказа, че той не е готов на всички компромиси, не заради самата мен, а заради облагите. Винаги критично съм се отнасяла до моята външност, е не може всички да са с перфектни лица, тела, като Холивудски знаменитости. Даже и в училище и университета не минавах за някаква красавица, а за най-обикновено момиче, хайде жена. Знаеш , че  вече не е пречка

за семейство, ако преди това си бил с друг мъж, къде от любопитство, къде от модно увлечение. Представлявах за мъжете опастност, не до там красива, но за сметка на това умна и способна. Мислила съм за козметични корекции, ще бъда красива, но тогава ще ценят красотата ми  а не умът. Няма да бъда аз, а някаква измислена кукла. А проекто-годеникът ми се взе надълбоко, защото съм била по-грозноватичка с лунички и нямало как да се показва с мен.

Изгоних го. Като нямаш душевна, човешка красота, за какво ми е всичко друго. Отначало ми беше доста объркано, да не кажа, че се чувствах зле. Заминах за чужбина, но моят дом е тук. Бягам, от какво бягам и аз не знам.

Знаеш ли, до сега никой не се е грижил така за мен, от намазването на устните с крем, през глътките вода, да ме носят и спасят от слънчев удар ли, обезводняване ли, все тази. И ти, да се лишиш от глътка вода, за да има вода  за мен, а се жертва за мен, която въобще не познава, просто ей така, случайно попаднали в някакъв експеримент.

- А какво трябваше да направя, ето тази бутилка вода е за теб, пий я наведнъж ако искаш, а тази е за мен. Мислех да взема и пет кроасана, по  половин на всеки от десетте и по 300 мл вода за подкрепа пак на всеки. Но дойде само ти.

И знаеш ли, че вината е изцяло моя като тръгнахме само двамата, зле екипирани, без достатъчно вода и не знаехме колко километра е до скалите. Ето ползата от технологиите, можехме да се обадим за помощ.

Мога ли да те попитам , кой ти втълпи, че не си красива, нямаш едно око, ухо, или ти е опадала косата. Това, че си по-пряма, не те прави грозна, или защото не участваш в пеперудени шоу програми.

Настъпи неловко мълчание. Вторачихме се  в чашите с недопитата водка. Мислих си, сигурно оня е бил едрокапиталистическо синче, нежно като балконско цвете и с големи амбиции. Трябвало му е ум, той богатство си има и винаги ще си намери красива жена. А ти маце, като всички жени си искала да намериш принца на мечтите си.

- А ти защо попадна в експеримента, не е заради Мина нали, та вие не се понасяте и в офиса, а сте сънародници. Тя си мисли, че е незаменим служител ли, вижда ми се малко интригантка - изведнъж попита Соня

- О, не знам, тя дойде след мен и е в друг отдел, не си помагаме, но не си и пречим, а и тя има други цели, които преследва. За мен няма особено значение, дали съм в офиса на работа пред компютъра, или тук без компютър. Нямам и такива приятели или приятелки, без които да не мога и да им звъня непрекъснато. Обаждам се рядко на родителите си, обикновенно по празниците. Ако не бяха ме избрали за участие, вероятно щях да лентяйствам по плажовете или да поработя на второ място. Даже в почивните дни изключвам мобилния си, и не ползвам лаптоп, свикнал съм.

- А, ако аз  след експеримента реша да ти се обадя - сериозно попита тя

- Това е друга работа, но с радост ще отговоря на такава мила госпожица.

Тя само поклати неразбираемо глава.

- Само говорим, а не пийваме, водката си не сме изпили, сандвичи за ядене, бира за пиене - отбелязах -   А знаеш ли вече колко е  часът

- Даа, наближава един часа от новият ден - замечтано каза тя - Ами да пийнем, похапнем и да се стягаме за посрещането на слънцето. О не, днес имаме почивен ден, дойде ни в повече вчера, но се спасихме

Погледна ме и този път с онзи поглед, насмешлив ли, очакващ ли...

- Ще дойда в теб, искам да се гушна в теб, спасителю мой. А ще можеш ли да ме носиш.

И се настани в скута ми. Не , че е нещо необичайно, но нейната топлинка там долу се пренесе върху ми.

Несигурно се размърдах. Тя се понагласи отново. Усещах пулсациите ни, но стоях така като вдървен.

- Имаш ли от оня крем...- шепнеше тя

- Защо ти е, долу в аптеката има -  отвърнах също шепнейки

- Да си намажа устните и да го пренеса на твоите

- Без крем не можеш ли, чакай аз да опитам

Устните ни жадно се зацелуваха. Езичето й допълваше  сладостта, облизваше ги, отново се впиваше в тях.

Ръката й  се спусна надолу и през междукрачието си го пипаше в захлас. Едната ми ръка вече беше под тениската , другата галеше под боксерките й... Острите връхчета на гърдичките й ме  гъделичкаха приятно. Маслиновите й очи ме гледаха възбудено. Ще мога ли да я вдигна на ръце, едва ли. Нямах сили. Кой беше Давид, кой Голиат...

Успях. Боксерките ни се свлякоха  от нас. Пръстите зашариха по другото голо тяло, застояваха се там надолу, после нагоре, после надолу. Тя го направляваше уверено, замря за миг, изстена приятно и се раздвижи в такт.

Бяхме един в друг. Нежност и всеотдайност.

Така ни огряха и първите слънчеви лъчи, притихнали в нежността си.

- Ех Петро, добричкият ми Петро -

Очичките й се навлажниха, навярно от изпитаните удоволствия до момента. Раздавахме се даже повече от необходимото.

- Така ми е приятно с теб и сега - шепнешком говореше - Не искам хубавата приказка да спира...

следва....