Насядахме около масичката. Пред нас остатъка от водката и нещата за ядене.
- Водката , културно от чаши или направо от бутилката, като пияници - не спираше смеха си тя - Хайде от бутилката. Никога не съм пила така, ще мога ли...
Надигна шишето, пийна изглежда повече и се закашля, захълца, очите й се насълзиха.
- Успях ли, изглежда не,... ще опитам отново - надигна шишето и пак същата история - Я опитай ти.
Как да й кажа, че вече съм опитвал когато тя беше увита в мокрите чаршафи, ще се правя на артист, по-забавно ще е.
- Мда, защо да не пийна една глътка, защото бързам за някъде ли - подходих хумористично - С чашката си по-спокоен.
Надигнах, прецедих малко през зъби, преглътнах. Отново повечко, стана си смешно за импровизирам и се закашлях
- Не ставаме за пияници, имам чаши - авторитетно заявих
Разсипах по чашите, кратки наздравици и отпихме.
- Бях започнала ''знаеш ли Петро'', но ти каза да не говоря и да дишам през носа, и го оставих за по-после. И ето това после, дойде
Пое си въздух ...