ЕЛАТА
.
Елата се събуди в полунощ. Огледа се насам - натам. Нещо не беше наред. Стори ѝ се прекалено топло. Погледна надолу, към корените си и видя, че е в саксия. Нещо увито около нея я гъделичкаше. Навсякъде от клоните ѝ висяха топки, а на върхът ѝ имаше нещо.
Елата го опипа с бодличките си и разбра, че има формата на звезда. Тогава се досети. Беше се превърнала в коледно дърво. Толкова много се зарадва. Знаеше, че за такива избират най - красивите, най - стройните дървета. Когато беше много малка никой не я харесваше. Всички ѝ се подиграваха, че е изкривена и рехава. Само нейната баба, старата ела, я окуражаваше.
- Не бой се, бабиното. - говореше ѝ тя - За всяка ела си има къща.
- А аз, ще бъда ли коледно дърво, бабо? - питаше стаила дъх малката еличка.
- Ще бъдеш, баба! - отговаряше замислено старицата. - Всичко ще бъдеш.
Беше толкова горда, че ѝ се оказва такава чест, жалко че го нямаше бръмбарчето, което живееше под кората на стеблото ѝ , за да му каже: "Разбра ли? И аз успях! Ст ...