Елегично - 3

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .

-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах

'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''

-А ти къде се изгуби Руми- използвах промеждутък- Идвах на твои състезания из Европа, радвах се на успехите ти, но не смеех да ти се обадя. После изведнъж се изгуби, появи се като треньор, като консултант, прочетох твои монографии за спринтовите бягания.

Погледна ме с топлите си очи.

-Петьо, Петьо, когато си млад ти се струва, че няма непревзимаеми върхове, стига да го искаш и рози без бодли. Без да искаме се разделихме, ти отдаден на науките, аз на спорта. Знаеш за успехите ми тук, учех вече във ВИФ, тренирах и се състезавах, печелих, губих. Получих предложение да се състезавам за ''Байерн'', мечта за всеки спортист. Даже и да бяхме заедно, знаех, че ти нямаше да ме спреш, винаги си ме поущрявал.

Всяко начало е трудно. Мобилизирах се, ученето на немски в училище ми помогна, в тренировките бях повече от старателна и успехите не закъсняха. На вътрешното първенство два сребърни медала в индивидуално, два златни в щафетните.

Получих жилище от клуба.

Голяма заслуга в израстването ми, популярност, изигра и журналистът Ханс Мюлер

по-късно мой съпруг, с неговите публикации, статии. Тпй ме направи известна.

Момичетата от шафетите бяха горди, че всички сме известни на медиите, а от нас се искаше да побеждаваме и го правехме.

При едно награждаване, Ханс ми предложи да сме семейство.

Майка му Моника е била състезателка на дълъг и троен скок, а баща му КарлМюлер, десетобоец и дълъг скок. Преквалифицирах се в скок дължина, имах спринта, трябваше ми техниката, и с тяхна помощ успях,

Бях бременна с Георг, когато спечелих сребърен и бронзов медал. На тази тема бе и първият ми научен труд за мобилизиране на физическите усилия при стрес.

Пробвах изследванията си чрез истински опит, бях бременна с втория син Хуберт, когато отново спечелих медали. Завърших и аз спортна журналистика и постепенно преминах на треньорска работа в клуба.

И изведнъж,... ударите на съдбата следваха един след друг. Почина свекърва ми Моника Мюлер, след две години и Курт Мюлер.

Бяха ни завещали една от къщите си, направена от тях като музей на

спорта '' Спортът и семейство Мюлер ''. Доразвихме къщата=музей и с мои медали, дипломи, сертификати. Снимки и публикации на мъжа ми Ханс допълваха музейните експонати. Сега голяма част от разходите по поддръжката му са и от МОК и евмската лекоатлетическа федерация.

Но както ти споменах, съдбата спираловидно си играеше. Ханс катастрофира с Поршето си, заедно с млада журналистка по заледен участък по пътя за Гармишпартенхиркен ски център, където имало ски състезания. Злите езици веднага го свързаха, че били интимни приятели и едва ли те интимна ласка е станала причина за катастрофата.

Даже и да е така, отидоха си два живота за нищо.

Запазих самообладание и пред камерите само казах '' Смъртта ги застигна на път за изпълнение на журналистическия дълг '', и не позволих никому да опетни името и на двамата.

Остана ми спорта, деца, внуци. Не се предадох, продължих смело напред. Пишех, публикувах спортни доклади, методологии на тренировка, за забранени и незабранени субстанции. И изведнъж и в спорта навлезе компютърната технология, почувствах се стара, макар, че внучката ми Хелга е компютърен специалист и живее при мен, та тя ми помагаше.

За това казах на срещата '' Вас ви знаем...''

Големият ми син е лекар-хирург, жена му лекар-травматолог, а малкия Хуберт е треньор, бивш спортен журналист, а жена му е спортен психолог, а завдно четиримата са собственици на Клиниа по спортна медицина.

Сега периодично се връщам тук в България, но от носталгия, а просто да се откъсна за малко от забързания живот в Мюнхен.

Оттегчих те нали...

А ти как я караш, Петьо, наистина толкова време не сме се виждали.

Пийнахме отново от виното, Сервитьорът веднага донесе нови пълни чаши.

-Как, огледален образ на твоят живот Руми, как...Наблегнах на науката.

Построи се АЕЦ Козлудуй, Насочих се натам, интересна и отговорна работа. Но следях с интерес спортните предавания Европейски, Световни. Веднъж те видях във вестник ''Спорт''имаше статия за теб. После по телевизията, виждах те в кадър

Рън Мюлер, да даваш наставления

-Даа, Рън Мюлер, това съм аз - засмя се

-Видях те на Олимпийските игри в Лодон, но и тогава не посмях да ти се обадя.

Казвам Лондон, аз работя и живея там, или работех в една от АЕЦ на острова, после на контролни функции в тази сфера из света.

Казваш за децата...Имам момче и момиче тръгнали по моя път, атомни енергетици, имат семейства, деца. Нали знаеш, те си имат свои мечти и стремежи, живея в малко градче на брега на Темза и те ме посещават когато са свободни,.... ами такъв е животът.

- Как, защо говориш в единствено число,... а жена ти

-Жена ми ли- засмях се- Тя беше англичанка, работеше в Кралския исторически музей, раздел Египет.. Пътуваше до Египет, разкопки, проучвания, изследвания, докато веднъж ми заяви, че заминава за Ню Йорк, напуска мен и семейството, защгто срещнала мистър Джон, археолог и преоткрила любовта.. Аз и децата не се опитахме да я спрем, щом го е намислила все някога ще го осъществи.. Даже деца и внуци не я споменават

И аз през година си идвам, да платя данъци, такси, да видя нещо по къщата, или нещо да не се е изместило из града.

А ти още ли държиш перденцето открехнато, даже и да няма дрехи на балкончето

Погледна ме, сведе поглед срамежливо.

-Да, още.... Чакам, чакам и аз не знам кого - шепнешком продума

Навън есенното вятърче подухваше, дали ни отрезви от виното, опияни от нещо друго незатихващо.

-Искаш ли...

-Искаш ли - попитахме едновременно и избухнахме в смях.

-Искаш ли утре вечер да оставя отново пердето открехнато

-Искам, ще ми бъде особено приятно.

Крачех бодро към кооперацията с торбичка с шишета, някакви мезета и букет пет червени рози ... '' Еднаа червена роза, и мен ''

Позвъних, веднъж дълго и веднъж късо.

Румяна с бяла блуза, черен панталон, високи обувки, лек грим и червило, и разпусната коса. И сега си е красавица, е малко понапълняла от годините, но все така жизнена и привлекателна. Строго официална., та чак не се стърпях и се разсмях.

-О не. Ако така си мислиш, че ще е цялата вечер, тръгвам си.

-Аа, не си го и помисляй - засмя се и тя - Сега ли да се разсъбличам или после...

Сядай и добре дошъл, сядай тук, а аз до теб.

Пийнахме и зачепкахме отново нещата от живота.

Гледахме се и не вярвахме, че сме ние, пръстите ни преплетени, а със свободната ръка срамежливо се галехме по слепоочията, по лицата. Тръпнещте й пръсти минаха по устните ми, застояха се в края им...Последва нежна целувка, бърза и неочаквана

-Мога ли да седна в теб, ще ти тежа ли - попита шепнешком

-Нее, ще ми е приятно - съгласих се веднага.

Нагласи се удобно в мен, прегърна ме и зацелува истински. Устните ми опипваха нейните, езикът ми се провираше и срамежливо се отдръпваше.

Гледахме се като хищници освободени от клетката.

Замряхме така, но тръпнещи. Часовникът в салона удари полунощ.

-Руми, искаш ли да идем в твоята стая - несигурно попитах

-Петьоо... - още по-несигурен въпрос

Отговор.

-Знам, но само ей така...

Свалените дрехи разкриваха изпомачканите ни кожи, под която са се криели някога пъргави мускули. Галехме нежно тук-там набръчканото с пръсти, сякаш искахме да го изгладим...

следва 4 част