Две души, слети в една.
Две души, неизбежно свързани.
Две души, молещи се за любов.
Къде ли е тя ?

Елементът на свободата,
търси нас и ние него.
Сън и реалност в едно.
Болка, заличаваща красотата,
господстваща над душите,
а те празни, безчувствени...
Като маската на лицето,
помага за живота в този град.

Град на греха и тъмнината,
винаги намираме това, което търсим.
Фалшива усмивка и вериги,
които ни дават свобода.

Нужен дъжд, измий лицата им,
покажи топлината си,
донеси елемента на свободата,
феникса в сърцата ни.

Далече...
Вятър разказва спомени,
за минало,
за щастие не доживяно,
за любов не открита,
за маска употребена...