18 jun 2024, 10:30

 "Ерекция" към щастието - глава Х 

  Prosa » Relatos, Ficción y fantasy, De humor
57 1 0

Obra no adecuada para menores de 18 años

Произведение от няколко части « към първа част
13 мин за четене

"Как се стигна дотук?" Недоумявах все още, докато гледах как Анна, на която все пак намерихме читави дрехи, с любопитство обхождаше командната зала и задаваше купища въпроси на Черноморски, който обожаваше да обяснява за кораба, и изобщо за цялата мисия със същия неподправен патос, като в самото начало. 

Бусерски бе разтопил ледовете с капитана, а "ябълката на раздора" в лицето на Близнакова зрееше до пръсване от вниманието на двамата към нея... 

Все още имах усещането, че тепърва ми предстои събуждане. За човек с моето въображение би трябвало да понасям всичко това сравнително по-леко от останалите, ала факта, че всички тук сме пълни откачалки, за да се съгласим на този експеримент, също бе и доказателство за някакво наличие на психическа устойчивост. Именно тя ни опази живи. Е, и късмета разбира се. Все пак ми убягваше как астроложката се оказа извън капсулата за евакуация, където бяха останалите по време на метаморфозата на Елина, довела до тези кръвопролития. И това ще се разбере, ала друго ме глождеше повече. Как се случи така - Пелинова да забременее, след като се оказа нещо средно между човек, робот и извънземно? До моята средна по обем интелигентност не стигаха подобни знания и реших да се допитам до Бусерски, който след изневярата на Близнакова така и не прочела посветения ѝ стих, бе станал особено мълчалив. С часове четохме информация и доста неща ми се изясниха, но нищо не обясняваше факта за акселерацията в растежа на Анна, която изглеждаше съвсем, като човек и много ми се искаше да разбера дали няма да се окаже, като майка си. Споделих всичко това на Войводов, което засили опасенията му, че сме под заплаха. Той се усамоти пред огромния монитор, сякаш гледаше в точка. Всъщност се взираше в планетата Фарс и много рязко му се дощя да удари една въображаема ръчна, да завие рязко и с мощен космически дрифт да поеме в обратна посока към Земята. Не спираха да валят обаждания от МИЩ, изпращаха нови задачи от Правителството, една камара журналисти бяха превърнали новините все едно отразяват "Междузвездни войни". Бяхме толкова известни, че се продаваха тениски и аксесоари с лицата ни и разбира се - на кораба с форма на фалос. Имах нужда да избистря малкото си останали мисли извън този кораб и случващото се на него. 

Не спирах да мисля за Елина. Истината е, че все още изпитвах чувства. Да, към човешкият ѝ облик, но това, което бяха програмирали в нея не можех да си представя, че е резултат от изкуствен интелект или извънземен такъв, който може да деволюира до нивото ни. Винаги съм имал усещането, че не сме сами в необятността, и няма как да бъдем, но никога не съм мислил, че ще имам възможността да се чудя над всичко това някъде из Космоса... 

 

Е.P. (Experimental Psychologist) бе създаден от екип на планетата Фарс, която бе кръстена с това име от учени и изследователи в NASA. Истината е, че за видовете, които я населяват такова име не съществуваше. За тях планетата бе място, което обитават. Тъй като мисията на E.P. бе свързана със Земния хабитат, създалите му взеха решение да бъде от женски пол, като избраха Елина Пелинова да вземе името на емблематичния български писател заради съвпаденията с буквите. Основното, за което я програмираха бе да се фокусира върху научните изследвания и експерименти, които изследват връзката между човешкото поведение и ума в дълбочина, защото бе всеизвестно, че човеците са подвластни на емоциите си, което в много случаи ги прави непридвидими и опасни, предвид крайностите, в които изпадат. Фарсианците разбира се бяха светлинни години напред в технологичен аспект, а нивото им на интелект не можеше да се измери с капацитета на расата ни. Ако от Фарс не бяха научили, че Земляните имат намерение да населят планетата им като алтернатива за нов живот, нямаше да нарушат хилядолетното си спокойствие, като се занимават с нас. За тази цел те подготвиха Е.P. за внедряване в екипа на "Ерекция" като преди това няколко години следяха изявите на трагично известната Шизоидка Френѝева - блестящ психолог, помогнала на много хора с ментални дефицити и емоционални травми. Бе обявена за общонационално издирване, но и до ден днешен нямаше яснота по случая. След многото разпитани и заподозрени, отпаднаха всякакви работни версии, освен фактическата, че е отвлечена. Френѝева бе самотна жена с контролирано и добре отгледано спокойствие след една мъчителна връзка, която реално ѝ служеше, като учебник по това - как да не съжителстваме със силно токсични партньори. Това включваше вербална агресия, липса на всякаква емпатия, довели до домашно насилие и естествено - раздяла. Не след дълго обаче, тя направи опит за самоубийство, което доведе до редица последвали травми и жената - психолог, която помагаше на хората, сама се нуждаеше от помощ. Тя имаше нужда от любов и житейска споделност, за които бе мечтала от малка, но работата тотално я изтощи, паралелно с тежките отношения, които прекрати прекалено късно... 

 

Човешкият вид не би могъл да съществува в условията на непознат климат и, за да запазят частично живота ѝ, Фарсианските специалисти я подложиха на анализ и изследвания, държейки я в упоено състояние, подобно на летаргия. Впоследствие я приспособиха за живот на Фарс, като за целта претвориха тялото ѝ до абсолютна прилика с тях, правейки така, че човешката ѝ визия, функции и жизненост, да имат способността да се видоизменят и адаптират в зависимост от мястото, което тя обитава. Нещо, което правеха от неизброимо много време, докато хората гадаеха и живееха с теориите за конспирация. 

Елина Пелинова нямаше представа, че при срещата си с човешкият вид, ще събуди спомените за самата себе си. Това я объркваше, защото ясно съзнаваше, че там, откъдето идва съществата са с друга форма, цвят, аромат и поведение. Миналото ѝ, като човек бе заличено, ала вероятно никоя извънземна раса, макар и небхватно еволюирала, не можеше да предвиди на какво е способна човешката душа - единственото, което ни прави повече различни, отколкото изобщо сме... 

Изцяло променена и с ново име, тя набързо се сля със земното си съществуване, като през цялото време имаше усещането за deja vu. Премина всички обучения, курсове, специализации и няколко престижни работни места, което неминуемо я отличи от останалите в сферата на експерименталната психология, а от МИЩ имаха нужда от точно такъв кадър. Фарсинаските естетични хирурзи вероятно не бяха взели know how - то си от Д-р Енчев, но бяха постигнали ефекта на естествената красота, все пак добре подчертана от изяществото на физическите ѝ форми. Елина Пелинова бе хубава, умна, успешна, нахъсана и независима жена. Формула, идеално пасваща за позицията, която от МИЩ не закъсняха да ѝ предложат. Всичко вървеше по план, ала плановете идваха от няколко страни. Веднъж от Фарс, които искаха да унищожат опитите на земните пришълци, втори път - Министерство, което имаше за цел да излъска имиджа си с тази мисия след множеството провали, последвани от стачки и граждански неподчинения. И трети път - проблясъците в паметта на Елина, които все още самата тя неглижираше, но ѝ минаваше през ума, че докато пътува в совалката ще се опита да анализира. 

 

Анна все повече обикаляше около мен, усмихваше големите си очи и буквално всеки миг жадно поглъщане информация. Разпитваше ме за писането, за нещата, които обичам да правя и изобщо за всичко, което се предполагаше, че може да пита едно дете, макар и родено преди часове. Знаех си, че дълго време няма да мога да възприема това, но очарованието ѝ беше пристрастяващо и предразполагаше към екстровертността ми, която не познавах в такива размери... 

Всички ѝ се радвахме, а тя ни отвръщаше с добрина, търпение и разбиране, доколкото ѝ бе възможно предвид събитията довели я тук. 

- Това дете незнайно как и откъде, има познания в астрологията! Говори за планети, изчисления, натални карти, асценденти, влиянието им и всичко, за което съм учила години наред! С възклицателно възмущение и ококорени очи споделяше на всеослушание Близнакова. 

- Ама ти се учудваш ли? Знаеш какво се случи. Тепърва ни предстои да изясняваме ситуацията. Натискат ме от Правителството за пълна прозрачност, в противен случай ни предупреждават, че ще изпратят нов екип! Нямаме нужда от това! Войводов не приемаше, че някой може да го измести и за него би било провал от всякакъв харакер, който засяга личността му. Типично за войник. Имаше го, възпитавано с години в службата му към родината. 

- Засега ще се ограничим само до нови попълнения в охраната, нов медицински екип, както и инженери по поддръжката на кораба! Лаконично тропна по бюрото си капитана, сякаш се караше на астроложката. 

Да, това бяха кадрите, които загубиха живота си в престрелката с Пелинова. 

- Добре, Войводов! Само споделих учудването си с всички вас! Близнакова повдигна брадичка и се фръцна, хвана за ръка Анна и я заведе в стаята за отдих, за да я почерпи с нещо. Не бяхме я виждали да приема храна за вече почти двайсет и четири часовия ѝ живот. "Вероятно е нормално! Помислих аз и реших да се занимая с прословутия корабен дневник, което бе основно мое задължение. Припомних си как работихме до малките часове с Елина и обсъждахме какво ли не за живота ни на кораба, а и евентуално после извън него, бидейки жители на новата планета където щастието дебне отвсякъде... 

Отново преживях всички спомени. Стана ми носталгично и се сетих що за човек съм аз по отношение на връзките си? Няма път, когато да се бях влюбил в жена, която да не се окаже пълен провал впоследствие! Какво ли не правех, за да намеря вината в себе си, ала или имах усещане за безгрешен, или наистина съм патологичен карък! За капак се влюбих в извънземно, което за малко не ме уби! Е, добър си, Данаиле!... 

Разсеях се с доза автосарказъм и насочих мисълта си в посока Близнакова. 

В каютата ми бе останал таблета на Пелинова, който тя усърдно бе търсила сутринта в деня на влошаването ѝ. Беше на малката масичка, до леглото ми с дизайн на висящ пашкул. Как бе дошло на акъл на нашия български гений да проектира легло, което прилича на своеобразна детка люлка? Не бяха ли предвидили, че ако човек прави секс и ще се залюлее? Сякаш, за да проверим дали това е така, двамата с Елина се любихме два пъти за една нощ. Единствената нощ. Нощта, в която ми се искаше да ѝ кажа, че не искам това да е някаква извънредна космическа ситуация на интимност, а да продължи и занапред... 

Леглото не се клатеше. Незнайно как, а и не ме интересуваше. Писна ми да си обяснявам наличните причудливи технологии. Блажено се отдадохме един на друг. Беше часове след емблематичното парти на кораба. Имах усещането за вакуум, който чувствата ни създадоха, за да останат непокътнати от всичко и всички, които ни заобикалят. Беше съвършено. Решихме да запазим в абсолютна тайна този наш свещен коитус, за да не даваме повод на останалите и най-вече на Войводов, да мислят, че неглижираме задълженията си. 

Взех таблета на Елина, включих го, ала нямах идея каква е паролата за достъп. Пробвах няколко варианта на мои приумици, но без резултат и ядосано го подхвърлих на леглото си. "И това ще отмине, Данаиле!" Угрижено си казах наум и в този миг се сетих как Елина често ми казваше в моментите ми на униние - "Ще мине. Всичко минава. Щастието обича смелите!" 

"Audaces fortuna iuvat" Беше си го татуирала от вътрешната горна страна на лявата ѝ ръка. Близо до сърцето... Написах латинския надпис в полето за парола и... това беше. Разгледах съдържанието повърхностно, като преди да се отегча от стотиците файлове със написани от нея статии, доклади, изследвания, профили и характеристики на хора, попаднах на папка с видеа от интервютата, които тя проведе поотделно със всеки от екипажа. Набързо ги прегледах. Разговорите с Бусерски и Черноморски искрено ме разсмяха, понеже и двамата очевидно харесвайки я, се правеха на клоуни въпреки молбите ѝ да се държат сериозно. На свой ред и тя се разсмиваше, като в крайна сметка в обобщение разбираше, че се чувстват добре на кораба. С Войводов мина протяжно дълго, като той се впусна в разкази за дългогодишния си опит и професионалните си подвизи. Стигнах до файла с Близнакова. Елина започна с обичайните въпроси, на които астроложката отговаряше протоколно. В кратката пауза, когато Пелинова стана и отиде до тоалетната, Близнакова успя мигновено да пъхне една флашка в таблета на Елина и след броени секунди я скри в деколтето си. После продължиха с интервюто. Нито един обаче, включително и аз не знаехме, че този процес се заснема. Нещо, което в случая ми помогна да разбера, че съмненията ми относно Близнакова имаха основание. Случваше се нещо нередно. Тоест, последиците бяха провокирани от това. Реших да изпуша една цигара и привиках Близнакова за компания. Тя умираше да е обект на вниманието ми, а и по принцип. 

- Хайде да те водя да изпушим по цигара, Верж! Анна, която бе застанала до Войводов, досущ като дядово внуче и се взираше в космическия пейзаж, ми подари една усмивка, отклонявайки погледа си за миг, ала както ме видя с Близнакова се намръщи гневно и стисна юмруците си до побеляване. "Какво ли ѝ става?" Се запитах, а Виргиния свойски ме погали по врата и каза:

- Добре, Антонов! Ама да не ни изненада някой метеоритен дъжд и да се залостим сами тук само двамата? Знаеше, че ще ме подразни, но игнорирах намеренията ѝ с директния въпрос: 

- Ти как се озова в коридора пред стационара, при положение, че трябваше да бъдеш в капсулата за евакуация? 

Тя знаеше, че не съм лековат тип, като Бусерски например, на който като се надупи и може да разсее всяка мисъл. 

- Ами исках да те защитя. Видях на монитора за видеонаблюдение, че срещу теб лази някакво подобие на човек и се втурнах, грабвайки автомата на един от охраната, който лежеше прострелян! Първото нещо, което направих е да стрелям, щом видях, как те бе вдигнала с една ръка, сякаш си чаша с вино. 

- Да, ти ми спаси живота! Отвърнах с лицемерно умиление. 

Истината е, че тя искаше да застреля и двама ни с Елина. 

Автоматът обаче се оказа твърде тежък, а и никога не бе докосвала оръжие за моя радост. 

Знаеше, че имаме чувства, което не бе трудно да се скрие, предвид че ни хванаха да се натискаме по време на аварията с метеоритния дъжд. 

Понеже е завистлива клюкарка, и в същото време - съвършена лицемерка, от МИЩ я бяха вербували за "къртица" Трябваше лично да снася всичко на Необозримова. Още, когато се опознавахме, Бусерски ми каза, че тя е личен астролог и любовница на Премиера, а за да не се компрометира преди парламентарните избори, ѝ обещал, че след успеха на мисията ще оглави П.У.Т.К.А. (Професионално Училище за Тантра и Кармична Астрология)

Изпитах чувство на омраза, но се въздържах от крайностите, които ми минаха през ума. Явно в мое лице МИЩ са видели, че мога да осуетя мисията с подобна връзка, още повече, че са нямали и бегла представа какво всъщност преставлява Елина. На другия полюс обаче бяха Фарсианците, които не знаеха, че проекта им E.P. постепенно връща паметта си, докато пътува в совалката към "Ерекция". Единствената им заплаха бяхме всички ние, а те предпочетоха тази инвазия в дълбините на Космоса, пред опцията - да нападнат Земята. Човеците така или иначе сме доказани, като най-лошите същества. Особено един към друг, което сигурно е непонятно за всяка друга извънземна раса и самите те са осъзнали, че сме способни да се самоунищожим. Уви, все още живеем на тази планета с мисълта, че сме всесилни... 

Тъкмо изпуших цигарата си, когато Войводов извика: 

Не мога да повярвам! Очаквам да завърши сканирането на терена, за да кацнем безпроблемно! Всички да се екипират, както подобава! Това е заповед! Повтарям - това е заповед! Трудно можете да си представите бързината, с която Черноморски се стъкми в специалната екипировка. За него това беше сбъдната мечта и никой, и нищо на света не можеше да спре дивашкия му вик, подобно разгонен индиански вожд. В суматохата никой не забеляза, че Анна и Близнакова липсваха... Втурнах се да ги търся, а гласа на Войводов по специалния му мегафон звучеше, като на глашатай, който обявява всенародни празненства... 

 

следва... 

 

©тихопат.

Данаил Антонов

16.06.2024

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??