Времето се промени изведнъж. Довчера слънцето ти се усмихваше от небосклона, а днес черните облаци оставят усещането, че нещо лошо е на път да се случи. Започна да вали силно. Сякаш това бяха сълзите на огнената топка, която не може да се покаже и да ни даде малко надежда, че утрешният ден ще бъде по- хубав от днешния и че всичко ще бъде наред. Хората извадиха топлите си дрехи и се скриха в тях. Листата по дърветата остаряха бързо и неусетно. Цялата тази картина по някаква необяснима причина ми напомня на мен и нещата, които се случват в живота. 

     Хората се променят тъй внезапно, както се появи студеният вятър вчера. Стават мрачни като тъмните облаци на небето и успяват да скрият усмивката от лицето ти. Оставят след себе си разочарование и разбити на пух и прах сърца. Единственото, което ти остава, е да излееш мъката си. Защото ако я задържиш, тя ще те убие. Прибираш се вътре в себе си – издигаш високи стени и не позволяваш на хората да те наранят. Изолирането обаче няма да те стопли. Ще ти се прииска в един дъждовен ден да се прибереш вкъщи и да се сгушиш в любимия човек. Камината няма да ти помогне, ако той ти липсва. В началото ще си мислиш, че всичко е наред, но знаеш много добре, че това не е така. Ако не позволиш на облаците да те засенчат, облечи най-топлите си дрехи и излез навън. Бори се за човека, когото обичаш, само ако си сигурен, че чувствата са двустранни. Иначе и ти, както листата, ще увехнеш. Не допускай любовта да те изпепели дотолкова, че да не остане и частичка от теб. 

     Времето се промени изведнъж. Хората приличат на него. Заобичах красотата на есента повече от щастието на лятото. Всъщност... всеки сезон има своята хубост. Но зависи дали ще го изживееш с правилния човек.