Времето се промени изведнъж. Довчера слънцето ти се усмихваше от небосклона, а днес черните облаци оставят усещането, че нещо лошо е на път да се случи. Започна да вали силно. Сякаш това бяха сълзите на огнената топка, която не може да се покаже и да ни даде малко надежда, че утрешният ден ще бъде по- хубав от днешния и че всичко ще бъде наред. Хората извадиха топлите си дрехи и се скриха в тях. Листата по дърветата остаряха бързо и неусетно. Цялата тази картина по някаква необяснима причина ми напомня на мен и нещата, които се случват в живота.
Хората се променят тъй внезапно, както се появи студеният вятър вчера. Стават мрачни като тъмните облаци на небето и успяват да скрият усмивката от лицето ти. Оставят след себе си разочарование и разбити на пух и прах сърца. Единственото, което ти остава, е да излееш мъката си. Защото ако я задържиш, тя ще те убие. Прибираш се вътре в себе си – издигаш високи стени и не позволяваш на хората да те наранят. Изолирането обаче няма да те стопли. Ще ...