Сърцето ми е стогодишно.
Не съм като другите.
Беше родена преди мен. Усещах го. Не я познавах, засичах я сутрин в метрото. Състезавахме се по стълбите към подлеза на метростанцията.
Зелена пола, скъсани кецове и косата ù, която ухаеше на еклери. Вървях зад нея и се чудех дали ù е студено. Беше поне 2-3 градуса, под полата имаше само цветен, тънък клин. Забелязах я неволно, сблъскахме се преди няколко сутрини на входа на мотрисата, вдигнах глава и погледите ни се вплетоха. Проследих я с поглед една поредна сутрин и някак си не можех да си обясня нездравия си интерес към нея. Какво толкова имаше в нея? Слушах музика, пътувайки и си съчинявах живота ù. Изглеждаше бунтарка, имаше вид на току що пораснал бурен, нахална, в скандални дрехи, с пиърсинги и татуси. Представях си как изглежда сутрин, когато стане от леглото. Розовите краища на косата ù, толкова ли са розови? Представях си я как се облича, как се гримира, как храни котката си. Имаше котка, виждах космите по дрехите ù. Винаги ходеш ...