Събуждам се и кротко размишлявам над сънищата си...
Ръцете чинно мируват покрай тялото и чакат команди.
Поглеждам към термомера да разбера колко е часът.
Удивлен съм - в 10:24 още се излежавам!
Е, като се вземе предвид, че съм си легнал след три, нормално, но все пак...
Задачата днес е да докарам от село кобилките!
Трудна работа, но съм се решил.
Съседа, който уж се грижи за тях настоява да продам малката, щяла да го ритне...
Ще ги прибера при мен в авиобазата, храна имам - над два тона люцерна, каква одисея бе прекарването й...
Но това е друга история.
Ръцете, подчинявайки се на командите на главния процесор изпълняват куп полезни дейности, след тях автоматично се включват и краката и ето ме в началото на приключението.
Имах леки трепети в началото, но вече всичко е започнало и се иска действие! ...