6 мин за четене
Двайсетината мъже се движеха едва-едва под палещите лъчи на слънцето. Дори сламените им шапки не можеха да ги спасят от горещината. Всичките бяха облечени в мръсни дрехи, отдавна изгубили белия си цвят. Четиримата надзиратели яздеха около тях и от време на време им подвикваха грубо. До плантацията не оставаше много път и те искаха да ги доставят колкото се може по-бързо.
.....
В беседката седяха четири жени. Смееха се и шумно разговаряха.
- Представяте ли си!? Тези роби го правят също като нас. Онази вечер излизам със съпруга си на разходка и минаваме покрай навеса, където прибират инструментите. Чухме шум и мъжът ми извади пистолета си. "Кой е? - извика - Излизай или ще стрелям!" И излизат от там двама негри. Джошуа, конярят и Тариша, готвачката. И двамата голи. Веднага се сетихме какво са правили. Загледах се в тях. Тариша не беше нищо особено, но Джошуа... Дами, да видите онази му работа... Пред неговия, този на съпруга ми е като малкия пръст на ръката му.
- О, Бети! Как можеш да го ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse