Езерото на Джеремая
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Двайсетината мъже се движеха едва-едва под палещите лъчи на слънцето. Дори сламените им шапки не можеха да ги спасят от горещината. Всичките бяха облечени в мръсни дрехи, отдавна изгубили белия си цвят. Четиримата надзиратели яздеха около тях и от време на време им подвикваха грубо. До плантацията не оставаше много път и те искаха да ги доставят колкото се може по-бързо.
.....
В беседката седяха четири жени. Смееха се и шумно разговаряха.
- Представяте ли си!? Тези роби го правят също като нас. Онази вечер излизам със съпруга си на разходка и минаваме покрай навеса, където прибират инструментите. Чухме шум и мъжът ми извади пистолета си. "Кой е? - извика - Излизай или ще стрелям!" И излизат от там двама негри. Джошуа, конярят и Тариша, готвачката. И двамата голи. Веднага се сетихме какво са правили. Загледах се в тях. Тариша не беше нищо особено, но Джошуа... Дами, да видите онази му работа... Пред неговия, този на съпруга ми е като малкия пръст на ръката му.
- О, Бети! Как можеш да говориш така? Та ние сме възпитани дами - отвърна И друга от жените.
- Дами... тук сме сами. И сме жени все пак. Ооо, нови попълнения... Може би и тук ще си харесаме нещо, а дами?!
.....
Дайная спа доста неспокойно тази нощ. Тя беше най-младата от четирите приятелки. Но се чувстваше и най-самотната. Нейният съпруг беше офицер и доста често се задържаше в компанията на други офицери. След разговорите и закачките в беседката, в ума И беше единствено Джошуа и неговият член. Дали и измежду техните роби имаше такъв? Любопитството я гризеше. След закуска поръча да приготвят каретата. Реши да се поразходи и разсее. Качи се и потегли. Кочияшът беше млад роб със слабо, но стегнато тяло. Черната му кожа блестеше на слънцето.
- Ей, ти как се казваш? Нов ли си?
- Джеремая, мадам. От половин година съм тук. Господин Джоунс ме спечели на карти.
„Джеремая или Джошуа, може и този да е като другия."
- Карай към езерото! Искам да се изкъпя.
- Да, мадам! - отвърна Джеремая и подкара по един страничен път.
Езерото беше заобиколено от гъста гора. Беше в собствеността на семейство Джоунс, така че случайни хора не можеха да я видят. Дайная слезе от каретата и се разходи по малката полянка.
- Джеремая, ела тук! Помогни ми да се съблека!
- Но, мадам...
- Ти какво? Не искаш да изпълняваш заповеди ли?
- Не, мадам. Но вие сте жена и аз не мога да ви гледам.
- Щом ти заповядвам, изпълнявай!
Джеремая се залови с разсъбличането. Ръцете му трепереха от вълнение и страх. Ако госпожата кажеше на съпруга си, не му мърдаше боят с камшик. Ако не и нещо по-сериозно. Но продължаваше с разсъбличането. Най-после Дайная остана чисто гола.
- Хайде сега и ти се събличай! - заповяда тя - Не мога да плувам и искам да ме пазиш да не потъна.
Джеремая въздъхна тежко, но отново се подчини. Не му трябваше много време да остане гол. Дайная впи очи във възбудения член на негъра. Очакванията И се оправдаха. Е, не беше такъв огромен, както казваше Бети за Джошуа, но също си го биваше. Хвана Джеремая за ръка и го поведе към водата. Хвърляше му око и забеляза, че хладната вода не намали възбудата му. Напротив, дори се беше увеличила...
Протегна ръка и го хвана за члена. После и с другата.
„Боже мой, има място за още една ръка."
Джеремая изохка. Изстреля към гърдите на господарката си силна струя сперма. Дайная го погледна недоволно, но видя че възбудата му не е преминала. Прегърна го през шията.
- Джеремая, искам да влезеш в мен! - заповяда му тя.
Той се подчини. Повдигна я и я намести на члена си. После започна да я повдига и спуска.
„Какъв е горещ и твърд! Защо и нашите мъже го нямаха това."
Дайная загуби представа за времето. Дългата липса на интимност и издръжливостта на Джеремая я отнасяха някъде извън реалността. Когато той усети, че наближава кулминацията му, леко я повдигна. Пръски полетяха зад нея и паднаха във водата. Дайная ги изгледа със съжаление. Как би било хубаво да ги усети в себе си. Стъпи на земята, но се държеше за него. Краката И не я слушаха. Джеремая я отведе до каретата. Помогна И да се облече и потеглиха обратно. Дайная седеше отпусната и щастлива. Сега Бети нямаше как да се хвали с нейния роб. Тя беше опитала своя. И една еретична мисъл, че няма да е само този път, се промъкваше в съзнанието И.
.....
Започнаха да излизат с каретата на разходка всеки ден. Дайная беше като полудяла. Нощем сънуваше как Джеремая я люби, а денем бързаше да го приеме в себе си. Мяташе се на каретата и заповядваше:
- Към езерото, Джеремая!
От там почнаха да се шегува с това - „Езерото на Джеремая". Щом стигнеха там, хвърляха дрехите и се почваше лудо любене. Сякаш го правеха за последно. То си беше и така. И двамата знаеха, че ако ги хванеха, Джеремая ще го обесят, а нея...
Но нямаха сили да спрат, особено Дайная.
.....
Бети Карсън отиваше да навести приятелката си Дайная Джоунс. В последно време не се събираше с останалите приятелки, като извиненията бяха все едни съмнителни. Реши да я посети и разбере причината за тях. Видя каретата с Дайная да се отдалечава от къщата. Заповяда на кочияша да кара след тях, но така че да не ги видят. Забеляза оставената карета. Спряха. Бети слезе и се приближи, криейки се зад дърветата. Онова, което видя, надмина всичките И представи...
Обърна се и тръгна.
.....
- Повярвай ми, Андрю! Истина е това, което ти казвам. Видях как онзи гаден негър завираше огромния си член в жена ти. И тя изглеждаше много щастлива. Аз съм жена, Андрю, и зная кога една жена е щастлива в тези моменти. Трябва да направиш нещо, иначе ако се разчуе...
Андрю Джоунс сменяше цвета на лицето си няколко пъти, докато изслуша разказа на Бети Карсън. Стана и излезе. Бети чу само отдалечаващия се тропот на коня му.
.....
Дайная стенеше в ръцете на Джеремая. Тялото И се извиваше, краката И ту се изпъваха, ту се преплитаха на кръста му. В слабините И гореше истински пожар, който вече дори надарен мъж като Джеремая трудно гасеше...
Скрит зад едно дърво, Андрю Джоунс наблюдаваше всичко. Бети беше права. Този позор трябваше да спре и единствения начин беше да го изтрие от лицето на земята. Извади револвера си и тръгна към тях...
Джеремая го видя пръв. Дръпна се и излезе от Дайная. Това съвпадна с изпразването му. Андрю побесня още повече и с един изстрел го уби. Дайная започна да пищи. Тялото И беше опръскано в кръв и сперма. Чу се втори изстрел и тя се отпусна бездиханна.
„Готови са... грехът е унищожен."
Андрю Джоунс седна до още топлите тела на жена си и негъра. Погледна ги няколко пъти и налапа дулото на револвера си...
© Христо Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрави!!! Не се ли намира тук някой сценарист? - виж, с цвтовата гама ще е малко трудничко...
-
Благодаря ти, Жени!!!
Целувки!!! -
Ех, Романтико, как само ги разказваш...а за финала просто нямам думи!
Прекрасен разказвач си! -
Благодаря ви!!!
Целувки!!!
п.с. Не знам, Петя. Пиша, а там както дойде... -
Ех бе, Ицееееее, как успяваш бе?
"Ами сега"?/ като в едмоименното предаване/
Целувки, момче!
-
Аууу...дива страст нещо се вихри тукЛюбов ,страст ,ревност всичко е в крайностите !!!Хареса ми разказа Ице ,браво на теб !!!
-
Ето ме и мен
Много увлекателно пишеш, Ице, браво!!! -
Като на кино...Браво Ице!Завладяващ разказ!
-
Поздрави!!!
-
Разбиваща история,Ице,силни аплодисменти!!!!
-
Благодаря ви, момичета!!!
Целувки!!! -
Христо, толкова завладяващо разказваш, че още не мога да се освестя... Доста време вече седя пред компа, а още съм там, при езерото ! Невероятен си !!! Чета повече поезия, но ти надмина очакванията ми и направо ме разби !!! Браво ! БРАВО !!!
-
Страст, злоба, ревност...Хубав разказ!!!
-
Светле, Нели, благодаря!!!
Целувки!!! -
E, па неам думи!!! Ицо, поздравления!!!
-
Бина, Вероника, благодаря!!!
Радвам се, че ви хареса!!!
Приятна вечер на всички и целувки!!! -
За първи път чета прозата ти- увлекателно разказваш- хареса ми- беше като на кино. Ще прочета и останалите ти неща.
-
Благодаря ви, Вилдан и Маги!!!
Опитвам се да пиша така, че да се хареса на читателите. Ако успявам добре, ако не - здраве да има и следващия път повече старание.
Целувки!!! -
Права е Вилдан, защеметена съм , сякаш излизам от кино салон след края на много интересен филм.Ще ми трябва малко време да се върна в действителността. Хубаво и увлекателно пишеш , Ице. То по този разказ може и хубав филм да се заснеме.Лелееее...ошишави ме. С обич.
-
Все едно,че гледах филм...Кинематографично пишеш,завладяващо!Поздравления!
-
Благодаря ви, момичета!!! Целувки!!!
-
Ицо, ще се изям от яд, че нямам време за разказа ти, тръгвам на път, но като се върна - няма да те пропусна!
Поздрави! -
Потресена съм от края на историята....и за сега няма да коментирам!А иначе,относно женското приятелство,то си е съвесем наред.Просто в случая става въпрос за нещо съвсем друго...Става въпрос за женското позьорство,клюкарщина и завист!
Поздрави от мен!
П.П.Еротичните моменти си ги бива -
Браво на разказвача!!!
Може да се помисли и за някакво
назидание на такива приятелки в друг
разказ, които разрушават, завиждат
на изконното щастие на другите!!! -
Страхотен разказ, това е женското приятелство. Никога не може да се разчита на него!
-
Теди, Мила, благодаря ви!!!
Завист ще е И страх, че не може да го направи самата тя.
Целувки!!! -
Иххх така ме е яд... Винаги има някоя крава като Бети, която да развали хубавата работа на другите... като че ли я дърпат за езика да каже...
От завист ще да е ;(
А ти Ице... нямам думи просто - освен страхотен разказвач (и не само )... като за в сайта - Поздрави и целувки за завладяващия еротичен разказ !!! -
Доста се разконцентрирах вече.....
-
Благодаря ви, момичета!!
Целувки за всички!!! -
Ама прави са хората, че с тази еротика, дето сруи тези дни нищо не може да се подхване като свят. То май трябва да се направи конкурс не за Коледен разказ и есе, ами за нещо по така..., че поне ще се лее настроение.Пък за успехите да не говорим.
-
Нема дъ съ работи днес...тц!Отказвам!
То туй на нищу ни приличъ!Ни могъ дъ си събера акъла вечи! -
Трябваше да пратиш, Бети!!!
Като е, да е! Да жувей еротиката! Стига драми! -
Първоначално мислех да пратя и Бети при Джеремая, но се отказах. Оставих да има ревност и накрая това.
Благодаря отново!!! -
Да, де съгласна съм...!
Искаше ми се просто да е другояче...! На финала секва, великолепната гореща емоция и... Лично на мен ми стана кофти! -
Люска, не сме се наговаряли Така си беше запланувано.
Целувки и за теб!!! -
Благодаря ти, Деска!!!
Все пак трябва да се съобразявам с времето, когато се е случило
Целувки!!! -
Аааааааааа, стига де!!! Днес какво сте се наговорили вие?
Айде до после, аз имам малко работа сега...ще се обадя тук-там -
Леле!!!
Ице, така настръхнах..., да не кажа другооо...
И този финал, защо!? От еротиката, навлязохме в бруталната действителност! Трябваше да оставиш да владее и бушува само страстта...
Поздравления, просто ме разби!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
