Факултетска драма  ( Епизод 4 )

Здравейте отново! Добре, че не познавате майка ми – що думи, какво слово!

Говоря за сватбата, добре, че поне ми се размина брадвата. Иначе не беше лошо, бяха поканени всички – от Пешо до Гошо. Затова и нямаше засегнати от родословието голямо, присъстваха всички до девето коляно. Три дни пихме, ядохме и се веселихме, после и първата брачна нощ осъществихме. Всичко беше прекрасно, когато няма спънки всичко е ясно. Добре, че свекърът подари ни екскурзия за меден месец, че щяхме да спим на Редута, пред блока под полумесец. Баба ми ни изгони със словата  „мързеливци безподобни”, според нея младото поколение сме били за нищичко негодни.

Няма значение, това са вече отминали събития, да се насочим към нови житейски открития. Било какво било – картината е ясна, и да я запазя така ясна, участта ми надали ще стане по-прекрасна.

Сега живеем във Факултета, с три баби и шест зета. Сутрин мъжете слагат калпаци, а ние съпругите перем чорапи и чакаме близнаци. Ден за ден наливаме от пусто в празно, веселба голяма пада – то е ясно. Без чистене, без гладене – защо не вярват в тоз живот и мойте – екстра си е, ден да мине друг да дойде.

Но, за жалост, нещо нападат ме проблеми, слава Богу, че косите още не са ми побелели.

Моя Бисер казва, че е нощна смяна и имам чувството, че вечно все го няма. Писна ми всяка вечер да си лягам аз самичка, а в джоба ми не дрънка и пукната паричка. Съпругът ми все клиенти няма, а смяната му е все по-дълга и по-голяма. Връща се пиян на кирка и от вратата ми подсвирква. Среща ме с желание за секс и с ищях за какаов кекс. Питам го къде е бил, а той в пивницата се отбил. Всеки ден безсрамно връща се от там, без пукната пара и все пиян. Обяснявам му, че ми е празна кесията, а той разказва за Мара шаврантията. Разговор започвам, заинтересованост не намирам, ден след ден до монолог опирам. А и тежко ми е вече, натежава ми тумбака, нали ми предстои да раждам два близнака. Като си говоря, кой ли ме разбира, на тоя моя Бисер главата му не увира. Как ли не опитах – и лирична, и иронична, ох, Господи, приемат ме в болница, като патологична!